| Source | Target | | Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва: | Kohtualluvuse kokkulepe sõlmitakse kas: |
| писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; | kirjalikult või suuliselt kirjaliku kinnitusega; |
| във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или | vormis, mis vastab poolte vahel väljakujunenud tavale, või |
| в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска дейност. | rahvusvahelise kaubanduse puhul vormis, mis vastab kaubandustavale, millest pooled olid või pidid olema teadlikud ning mis on asjaomase kaubanduse valdkonnas laialt tuntud ning mida selles valdkonnas tegutsevad asjakohast liiki lepingute pooled regulaarselt kasutavad. |
| Всяко съобщение чрез електронни средства, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“. | Elektrooniliselt edastatud teave, mille puhul on võimalik kokkulepet alaliselt säilitada, võrdsustatakse kirjaliku vormiga. |
| Съдът или съдилищата на държава членка, на които е предоставена компетентност чрез акт за учредяване на доверителна собственост, имат изключителна компетентност по всеки иск, предявен срещу учредител, доверителен собственик или бенефициер, ако става дума за отношенията между тези лица или за техните права или задължения във връзка с доверителната собственост. | Liikmesriigi kohtul või kohtutel, kelle pädevus on määratud usaldusühingu (trust) asutamisdokumendiga, on asutaja, usaldusosaniku või kasusaaja vastu algatatud menetluste puhul erandlik pädevus, kui asi puudutab kõnealuste isikute suhteid või nende õigusi või kohustusi, mis tulenevad usaldusühingust (trust). |
| Споразумения или разпоредби на акт за учредяване на доверителна собственост, с които се предоставя компетентност, нямат правно действие, ако противоречат на членове 15, 19 или 23, или ако съдилищата, чиято компетентност те претендират да изключат, имат изключителна компетентност по силата на член 24. | Usaldusühingu (trust) asutamise kokkuleppe või dokumendi sätetel, millega pädevus kindlaks määratakse, ei ole õigusjõudu, kui need on vastuolus artikliga 15, 19 või 23, või kui on välistatud kohtute pädevus, kellele asi alluberandlikult artikli 24 kohaselt. |
| Споразумение за предоставяне на компетентност, което съставлява част от договор, се счита за споразумение, което е независимо от останалите разпоредби на договора. | Kohtualluvuse kokkulepet, mis on osa lepingust, käsitatakse lepingu muudest tingimustest sõltumatu kokkuleppena. |
| Действителността на споразумение за предоставяне на компетентност не може да бъде оспорвана единствено на основание недействителността на договора. | Kohtualluvuse kokkuleppe kehtivust ei saa vaidlustada üksnes seetõttu, et leping ei ole kehtiv. |
| Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. | Lisaks käesoleva määruse muudest sätetest tulenevale pädevusele on pädev ka see liikmesriigi kohus, kuhu kostja ilmub. |
| Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. | Käesolevat sätet ei kohaldata juhul, kui isik on ilmunud kohtusse pädevuse vaidlustamiseks või kui artikli 24 kohaselt allub asi erandlikult teisele kohtule. |
| По делата, посочени в раздели 3, 4 или 5, когато притежателят на полицата, застрахованият, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят е ответник, преди да се признае за компетентен въз основа на параграф 1, съдът гарантира, че ответникът е информиран за правото си да оспори компетентността на съда и за последиците от явяването или неявяването си. | , 4. või 5. jaos osutatud asjades, kus kostjaks on kindlustusvõtja, kindlustatu, kindlustuslepingu kohaselt soodustatud isik, kahjustatud isik, tarbija või töötaja, tagab kohus enne asja lõike 1 alusel menetlusse võtmist, et kostjat teavitatakse õigusest kohtualluvus vaidlustada ning kohtusse ilmumise või ilmumata jätmise tagajärgedest. |
| РАЗДЕЛ 8 | JAGU |
| Проверка на компетентността и допустимостта | Kohtualluvuse ja lubatavuse kontrollimine |
| Когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е компетентен. | Kui liikmesriigi kohtule esitatakse hagi, mis puudutab olulises osas asja, mis allub artikli 24 kohaselt erandlikult teise liikmesriigi kohtutele, deklareerib see kohus omal algatusel, et ta ei ole selles asjas pädev. |
| Когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент. | Kui kostja, kelle alaline elukoht on liikmesriigis, vastu esitatakse hagi teise liikmesriigi kohtusse ning ta ei ilmu kohtusse, deklareerib see kohus omal algatusel, et ta ei ole asjas pädev, välja arvatud juhul, kui pädevus tuleneb käesoleva määruse sätetest. |
| Съдът спира разглеждането на делото дотогава, докато не бъде доказано, че ответникът е могъл да получи документа за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, който да му позволи да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими стъпки за тази цел. | Kohus peatab menetluse niikauaks, kuni on tõendatud, et kostjal on olnud võimalus menetluse algatamist käsitlev või võrdväärne dokument saada kätte piisavalt aegsasti, et ta oleks saanud end kaitsta, või on tõendatud, et selleks on võetud kõik vajalikud meetmed. |
| Член 19 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) [15]се прилага вместо параграф 2 от настоящия член, ако документът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава членка в друга съобразно посочения регламент. | Käesoleva artikli lõike 2 asemel kohaldatakse Euroopa Parlamendi ja nõukogu määruse (EÜ) nr 1393/2007 (kohtu- ja kohtuväliste dokumentide liikmesriikides kättetoimetamise kohta tsiviil- ja kaubandusasjades (dokumentide kättetoimetamine)) [15]artiklit 19, kui menetluse algatamist käsitlev või võrdväärne dokument tuli kõnealuse määruse kohaselt ühest liikmesriigist teise toimetada. |
| Когато Регламент (ЕО) № 1393/2007 не е приложим, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако документът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден в чужбина съобразно посочената конвенция. | Kui määrus (EÜ) nr 1393/2007 ei kohaldu, kohaldatakse 15. novembri 1965. aasta tsiviil- ja kaubandusasjade kohtu- ja kohtuväliste dokumentide välisriikides kätteandmise Haagi konventsiooni artiklit 15, kui kõnealuse konventsiooni kohaselt tuli menetluse algatamist käsitlevad või nendega võrdväärsed dokumendid välisriiki toimetada. |
| РАЗДЕЛ 9 | JAGU |
| Висящ процес (lis pendens) — свързани искове | Lis pendens ja seotud menetlused |
| Без да се засяга разпоредбата на член 31, параграф 2, когато искове с един и същ предмет и между същите страни са предявени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд. | Kui eri liikmesriikide kohtutesse on esitatud hagid samal alusel ja samade poolte vahel, peatab kohus, kuhu pöörduti hiljem, menetluse omal algatusel seniks, kuni on kindlaks tehtud selle kohtu pädevus, kuhu pöörduti esimesena, ilma et see piiraks artikli 31 lõike 2 kohaldamist. |
| По посочените в параграф 1 случаи по искане на сезиран със спора съд всеки друг сезиран съд незабавно уведомява първия съд относно датата, на която е бил сезиран в съответствие с член 32. | Lõikes 1 osutatud juhtudel peab muu kohus, kuhu pöörduti, teatama selle kohtu taotluse korral, kuhu vaidlusega seoses pöörduti, viivitamata viimati nimetatud kohtule tema poole vastavalt artiklile 32 pöördumise kuupäeva. |
| Когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд. | Kui on kindlaks tehtud selle kohtu pädevus, kuhu pöörduti esimesena, loobub kohus, kuhu pöörduti hiljem, pädevusest esimese kohtu kasuks. |
| Когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре производството. | Kui eri liikmesriikide kohtutes on lahendamisel seotud menetlused, võivad kõik kohtud peale kohtu, kuhu pöörduti esimesena, oma menetlused peatada. |
| Когато искът пред първия сезиран съд е висящ на първа инстанция, всеки друг съд може също така, по молба на една от страните, да се откаже откомпетентност, ако първият сезиран съд е компетентен по въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване. | Kui menetlus on pooleli esimeses astmes kohtus, kuhu pöörduti esimesena, võivad ülejäänud kohtud poole taotlusel pädevusest loobuda, kui kohus, kuhu pöörduti esimesena, on kõnealustes menetlustes pädev ja kui asjaomase riigi õigus võimaldab neid menetlusi liita. |
| За целите на настоящия член исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. | Käesoleva artikli tähenduses loetakse menetlused seotuks, kui nad on sedavõrd tihedalt seotud, et eri menetlustest tulenevate vastuoluliste otsuste ohu vältimiseks oleks soovitav neid menetleda ning otsuseid teha üheskoos. |
| Когато исковете спадат към изключителната компетентност на няколко съдилища, всеки съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд. | Kui asi allub erandlikult mitmele kohtule, loobuvad kõik ülejäänud kohtud pädevusest selle kohtu kasuks, kuhu pöörduti esimesena. |
| Без да се засяга член 26, когато е сезиран съд на държава членка, на когото чрез посоченото в член 25 споразумение е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението. | Ilma et see piiraks artikli 26 kohaldamist, kui pöördutakse liikmesriigi kohtusse, kellele on artiklis 25 osutatud kokkuleppega antud erandlik pädevus, peatavad kõik ülejäänud liikmesriikide kohtud menetluse seni, kuni kohus, kuhu pöörduti kokkuleppe alusel, teatab, et tal puudub pädevus kokkuleppe kohaselt. |
| Когато определеният със споразумението съд се обяви за компетентен в съответствие със споразумението, всеки съд на друга държава членка се отказва от компетентност в полза на този съд. | Kui kokkuleppega määratud kohus on teinud kindlaks kokkuleppekohase pädevuse olemasolu, loobuvad ülejäänud liikmesriikide kohtud pädevusest selle kohtu kasuks. |
| Параграфи 2 и 3 не се прилагат към въпроси, регламентирани в раздели 3, 4 или 5, когато ищецът е притежателят на полицата, застрахованият, третото ползващо се лице по застрахователния договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят и споразумението е недействително съгласно някоя от разпоредбите, съдържащи се в тези раздели. | Lõikeid 2 ja 3 ei kohaldata 3., 4. või 5. jaos osutatud asjades, kui hagejaks on kindlustusvõtja, kindlustatu, kindlustuslepingu kohaselt soodustatud isik, kahjustatud isik, tarbija või töötaja ning kokkulepe ei ole nimetatud jagudes sisalduvate sätete kohaselt kehtiv. |
| За целите на настоящия раздел, съдът се счита сезиран: | Käesoleva jao kohaldamisel loetakse kohtusse pöördumine toimunuks: |
| в момента, в който документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се извърши връчване на ответника; или | ajal, mil kohtule esitatakse menetluse algatamist käsitlev või võrdväärne dokument, tingimusel et hageja teeb pärast seda vajaliku, et dokumendid kostjale kätte toimetada, või |
| ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, в момента, в който е получен от отговорния за връчването орган, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда. | kui dokument tuleb kätte toimetada enne kohtule esitamist, ajal, mil kättetoimetamise eest vastutav asutus selle kätte saab, tingimusel et hageja teeb pärast seda vajaliku, et dokument kohtule esitada. |
| Отговорният за връчването орган, посочен в буква б), е първият орган, който получава документите за връчване. | Punktis b osutatud kättetoimetamise eest vastutav asutus on esimene asutus, kes saab dokumendid, mis tuleb kätte toimetada. |
| Съдът или органът, отговорен за връчването, посочен в параграф 1, отбелязват съответно датата на подаване на документа, с който се образува производството или на равностойния документ или датата на получаване на документите за връчване. | Lõikes 1 osutatud kohus ja kättetoimetamise eest vastutav asutus märgivad üles vastavalt menetluse algatamist käsitleva dokumendi või samaväärse dokumendi esitamise või kättetoimetatavate dokumentide kättesaamise kuupäeva. |
| Когато компетентността се основава на член 4 или на членове 7, 8 или 9 и делата са висящи пред съд на трета държава към момента, в който съд в държава членка е сезиран по иск със същия предмет и между същите страни като делото пред съда на третата държава, съдът на държавата членка може да спре производството, ако: | Kui kohtualluvus põhineb artiklil 4 või artiklitel 7, 8 või 9 ning kui sel ajal, kui liikmesriigi kohtusse pöörduti, on kolmanda riigi kohtus pooleli menetlus samal alusel ja samade poolte vahel, võib liikmesriigi kohus menetluse peatada, kui: |
| се очаква, че съдът на третата държава ще постанови решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в тази държава членка; и | eeldatakse, et kolmanda riigi kohus teeb otsuse, mida on võimaliktunnustada ja vajaduse korral täita kõnealuses liikmesriigis, ning |
| съдът на държавата членка е убеден, че спирането на производството е необходимо за доброто правораздаване. | liikmesriigi kohus leiab, et peatamine on nõuetekohase õigusemõistmise huvides vajalik. |
| Съдът на държавата членка може да възобнови производството във всеки момент, ако: | Liikmesriigi kohus võib menetlust jätkata, kui: |
| производството в съда на третата държава също е спряно или прекратено; | menetlus kolmanda riigi kohtus on peatatud või lõpetatud; |
| съдът на държавата членка счита, че производството пред съда на третата държава няма да приключи в разумен срок; или | liikmesriigi kohus peab ebatõenäoliseks, et menetlus kolmanda riigi kohtus viiakse lõpule mõistliku aja jooksul, või |
| възобновяването на производството е необходимо за доброто правораздаване. | menetluse jätkamine on vajalik nõuetekohase õigusemõistmise huvides. |
| Съдът на държавата членка прекратява производството, ако производството пред съда на третата държава е приключило със съдебно решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в същата държава членка. | Liikmesriigi kohus lõpetab menetluse, kui menetlus kolmanda riigi kohtus on viidud lõpule ja on tehtud kohtuotsus, mida on võimalik tunnustada ja vajaduse korral täita asjaomases liikmesriigis. |
| Съдът на държавата членка прилага настоящия член по молба на една от страните или служебно, когато това е възможно съгласно националното право. | Liikmesriigi kohus kohaldab käesolevat artiklit poole taotlusel või, kui see on siseriikliku õiguse kohaselt võimalik, omal algatusel. |
| Когато компетентността се основава на член 4 или на членове 7—9 и искът е висящ пред съд на трета държава към момента, в който съд в държава членка е сезиран по иск, свързан с иска в съда на третата държава, съдът на държавата членка може да спре производството, ако: | Kui kohtualluvus põhineb artiklil 4 või artiklitel 7, 8 või 9 ning kui menetlus on kolmanda riigi kohtus pooleli sel ajal, kui liikmesriigi kohtusse pöörduti hagiga, mis on seotud kolmanda riigi kohtus menetletava hagiga, võib liikmesriigi kohus menetluse peatada, kui: |
| е целесъобразно свързаните искове да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства; | eri menetlustest tulenevate vastuoluliste otsuste ohu vältimiseks on soovitatav menetleda seotud hagisid ning teha otsuseid koos, |
| съдът на държавата членка счита, че вече не съществува риск от противоречащи си съдебни решения; | liikmesriigi kohus peab tõenäoliseks, et vastuoluliste otsuste ohtu enam ei ole; |
| Съдът на държавата членка може да прекрати производството, ако производството пред съда на третата държава е приключило със съдебно решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в държавата членка на сезирания съд. | Liikmesriigi kohus võib menetluse lõpetada, kui menetlus on kolmanda riigi kohtus lõpule viidud ja on tehtud kohtuotsus, mida on võimalik tunnustada ja vajaduse korral täita asjaomases liikmesriigis. |
| РАЗДЕЛ 10 | JAGU |
| Временни, включително обезпечителни, мерки | Ajutised meetmed, sealhulgas kaitsemeetmed |
| Може да се подаде молба пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително обезпечителни, мерки, предвидени в правото на тази държава членка, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото. | Liikmesriigi kohtutelt võib taotleda selle liikmesriigi õigusega ettenähtud ajutiste meetmete, sealhulgas kaitsemeetmete kehtestamist isegi juhul, kui kõnealuse liikmesriigi kohtud on asja sisuliseks arutamiseks pädevad. |
| ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ | TUNNUSTAMINE JA TÄITMINE |
| Признаване | Tunnustamine |
| Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство. | Ühes liikmesriigis tehtud kohtuotsust tunnustatakse teistes liikmesriikides ühegi erimenetluseta. |
| Всяка заинтересована страна може в съответствие с производството, предвидено в раздел 3, подраздел 2, да поиска постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45. | Huvitatud pool võib 3. jao 2. alajaos sätestatud korras taotleda, et tuvastataks artiklis 45 osutatud kohtuotsuse tunnustamisest keeldumise aluste puudumine. |
| Ако изходът на дело пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за отказ на признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос. | Kui liikmesriigi kohtus toimuva menetluse tulemus sõltub sellest, kas kohtuotsuse tunnustamisest keeldutakse, kuulub see küsimus nimetatud kohtu pädevusse. |
| Когато страна по дело иска да се позове в държава членка на решение, постановено в друга държава членка, тя представя: | Pool, kes soovib liikmesriigis tugineda teises liikmesriigis tehtud kohtuotsusele, esitab: |
| препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; и | kohtuotsuse koopia, mis vastab selle ehtsuse kindlakstegemiseks vajalikele tingimustele, ning |
| удостоверението, издадено съгласно член 53. | artikli 53 kohaselt väljastatud tunnistuse. |
