| Source | Target | | Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и актуализира списъка на трети държави, оправомощени да обменят информация, включително лични данни, в съответствие с параграф 1. | Komisjon avaldab Euroopa Liidu Teatajas nende kolmandate riikide loetelu, keda on volitatud vahetama isikuandmeid sisaldavat teavet kooskõlas lõikega1, ja ajakohastab seda. |
| ГЛАВА VI | VI PEATÜKK |
| ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ | LÕPPSÄTTED |
| Процедура на комитет | Komiteemenetlus |
| Комисията се подпомага от комитет. | Komisjoni abistab komitee. |
| Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. | Nimetatud komitee on komitee määruse (EL) nr 182/2011 tähenduses. |
| При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. | Käesolevale lõikele osutamisel kohaldatakse määruse (EL) nr 182/2011 artiklit 4. |
| Мониторинг и докладване | Jälgimine ja aruandlus |
| Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно относно функционирането на ИСВП. | Komisjon esitab Euroopa Parlamendile ja nõukogule igal aastal aruande IMI toimimise kohta. |
| До 5 декември 2017 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва на Европейския надзорен орган по защита на данните относно въпроси, свързани със защитата на личните данни в ИСВП, включително сигурността на данните. | Hiljemalt 5. detsembri 2017 ning seejärel iga viie aasta järel esitab komisjon Euroopa andmekaitseinspektorile aruande IMIs sisalduvate isikuandmete kaitse, sealhulgas andmeturbe aspektide kohta. |
| За изготвянето на докладите, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки предоставят на Комисията всякаква информация, свързана с прилагането на настоящия регламент, включително за практическото изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за защита на данните. | Lõigetes 1 ja 2 osutatud aruannete koostamiseks esitavad liikmesriigid komisjonile kogu teabe, mis on seotud käesoleva määruse kohaldamisega, sealhulgas käesolevas määruses sätestatud andmekaitsenõuete tegeliku kohaldamisega. |
| Разходите, свързани с разработването, представянето, работата и поддръжката на ИСВП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, без да се засягат разпоредбите на член 22, параграф 2. | IMI arendamise, tutvustamise, toimimise ja hooldamise kulud kantakse Euroopa Liidu üldeelarvest, ilma et see piiraks artikli 22 lõike 2 kohast korraldust. |
| Освен ако не е предвидено друго в акт на Съюза, разходите за функционирането на ИСВП на равнището на държавите членки, включително разходите за човешки ресурси, необходими за дейностите по обучение, представяне и оказване на техническа помощ (бюро за помощ), както и за администрирането на ИСВП на национално равнище, се поемат от всяка държава членка. | Kui liidu õigusaktis ei ole sätestatud teisiti, katab iga liikmesriik kulud, mis on seotud IMI toimimisega liikmesriigi tasandil, sealhulgas koolituseks, tutvustamiseks ja tehniliseks abiks (kasutajatugi) vajaliku personaliga seotud kulud, ning kulud, mis on seotud IMI haldamisega riigi tasandil. |
| Решение 2008/49/ЕО се отменя. | Otsus 2008/49/EÜ tunnistatakse kehtetuks. |
| Ефективно прилагане | Tõhus kohaldamine |
| Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират ефективното прилагане на настоящия регламент от своите участници в ИСВП. | Liikmesriigid võtavad kõik vajalikud meetmed, et tagada käesoleva määruse tõhus kohaldamine nende IMI osaliste poolt. |
| Изключения | Erandid |
| Независимо от член 4 от настоящия регламент, пилотният проект за ИСВП, започнал на 16 май 2011 г., с цел да се провери доколко е ИСВП е подходяща при прилагането на член 4 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги [12], може да продължи да се изпълнява въз основа на договореностите, постигнати преди влизането в сила на настоящия регламент. | Olenemata käesoleva määruse artiklist 4, võib 16. mail 2011 alustatud katseprojekti, mille eesmärk on kontrollida IMI sobivust Euroopa Parlamendi ja nõukogu 16. detsembri 1996. aasta direktiivi 96/71/EÜ (töötajate lähetamise kohta seoses teenuste osutamisega) [12]artikli 4 rakendamiseks, jätkata enne käesoleva määruse jõustumist kehtestatud korra alusel. |
| Независимо от член 8, параграф 3 и член 12, първа алинея, букви а) и б) от настоящия регламент, с цел прилагането посредством ИСВП на разпоредбите за административно сътрудничество от Препоръката „SOLVIT“, участието на Комисията в процедури за административно сътрудничество и съществуващия инструмент за външни участници може да продължи въз основа на договореностите, постигнати преди влизането в сила на настоящия регламент. | Olenemata käesoleva määruse artikli 8 lõikest 3 ja artikli 12 esimese lõigu punktidest a ja b võib SOLVITi soovituse halduskoostööd käsitlevate sätete rakendamiseks IMI kaudu jätkuda komisjoni osalemine halduskoostöömenetlustes ning süsteemiväliste osaliste jaoks olemasolevate vahendite kasutamine enne käesoleva määruse jõustumist loodud korralduse kohaselt. |
| За целите на Препоръката „SOLVIT“ срокът, посочен в член 14, параграф 1 от настоящия регламент, се определя на 18 месеца за лични данни, обработени в ИСВП. | SOLVITi soovituse kohaldamisel on IMIs töödeldavate isikuandmete puhul käesoleva määruse artikli 14 lõikes 1 osutatud ajavahemikuks 18 kuud. |
| Независимо от член 4, параграф 1 от настоящия регламент Комисията може да започне пилотен проект, за да се оцени дали ИСВП е ефикасен, икономически ефективен и лесен за използване инструмент за прилагане на член 3, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) [13]. | Olenemata käesoleva määruse artikli 4 lõikest 1 võib komisjon alustada katseprojekti eesmärgiga hinnata, kas IMI on tõhus, kulutasuv ja kasutajasõbralik vahend Euroopa Parlamendi ja nõukogu 8. juuni 2000. aasta direktiivi 2000/31/EÜ (infoühiskonna teenuste teatavate õiguslike aspektide, eriti elektroonilise kaubanduse kohta siseturul (direktiiv elektroonilise kaubanduse kohta)) [13]artikli 3 lõigete 4, 5 ja 6 rakendamiseks. |
| Не по-късно от две години след стартирането на този пилотен проект, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета оценката, посочена в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, която включва също взаимодействието между административното сътрудничество в рамките на системата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) [14], и в рамките на ИСВП. | Hiljemalt kaks aastat pärast katseprojekti alustamist esitab komisjon Euroopa Parlamendile ja nõukogule käesoleva määruse artikli 4 lõikes 2 osutatud hinnangu, mis hõlmab ka kooskõlas Euroopa Parlamendi ja nõukogu 27. oktoobri 2004. aasta määrusega (EÜ) nr 2006/2004 (tarbijakaitseseaduse jõustamise eest vastutavate siseriiklike asutuste vahelise koostöö kohta (tarbijakaitsealase koostöö määrus)) [14]loodud tarbijakaitsealase koostöö süsteemi ja IMI raames tehtava halduskoostöö vahelist seost. |
| Без да се засяга член 14, параграф 1 от настоящия регламент, всички срокове с максимална продължителност от 18 месеца, приети въз основа на член 36 от Директива 2006/123/ЕО по отношение на административно сътрудничество съгласно глава VI от нея, продължават да се прилагат в тази област. | Olenemata käesoleva määruse artikli 14 lõikest 1 jätkatakse kõnealuses valdkonnas kõikide maksimaalselt 18 kuu pikkuste ajavahemike kohaldamist, mille kohta on tehtud otsus direktiivi 2006/123/EÜ artikli 36 alusel seoses nimetatud direktiivi VI peatüki kohase halduskoostööga. |
| Съставено в Страсбург на 25 октомври 2012 година. | Strasbourg, 25. oktoober 2012 |
| ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 14. | ELT C 43, 15.2.2012, lk 14. |
| Позиция на Европейския парламент от 11 септември 2012 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2012 г. | Euroopa Parlamendi 11. septembri 2012. aasta seisukoht (Euroopa Liidu Teatajas seni avaldamata) ja nõukogu 4. oktoobri 2012. aasta otsus. |
| ОВ C 48, 18.2.2012 г., стp. 2. | ELT C 48, 18.2.2012, lk 2. |
| РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, КОИТО СА ПРЕДВИДЕНИ В АКТОВЕ НА СЪЮЗА И СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПОСРЕДСТВОМ ИСВП, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3 | ARTIKLIS 3 OSUTATUD LIIDU ÕIGUSAKTIDE HALDUSKOOSTÖÖALASED SÄTTED, MILLE RAKENDAMISEKS KASUTATAKSE IMID |
| Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар [1]: глава VI, член 39, параграф 5, както и член 15, параграф 7, освен ако се прави нотификация по последно посочения член в съответствие с Директива 98/34/ЕО. | Euroopa Parlamendi ja nõukogu 12. detsembri 2006. aasta direktiiv 2006/123/EÜ (teenuste kohta siseturul): [1]VI peatükk, artikli 39 lõige 5 ning artikli 15 lõige 7, kui ei toimu viimases artiklis sätestatud teavitamist kooskõlas direktiiviga 98/34/EÜ. |
| Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации [2]: член 8, член 50, параграфи 1, 2 и 3 и член 56. | Euroopa Parlamendi ja nõukogu 7. septembri 2005. aasta direktiiv 2005/36/EÜ (kutsekvalifikatsioonide tunnustamise kohta): [2]artikkel 8, artikli 50 lõiked 1, 2 ja 3 ning artikkel 56. |
| Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване [3]: член 10, параграф 4. | Euroopa Parlamendi ja nõukogu 9. märtsi 2011. aasta direktiiv 2011/24/EL (patsiendiõiguste kohaldamise kohta piiriüleses tervishoius): [3]artikli 10 lõige 4. |
| Регламент (ЕС) № 1214/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите членки в еврозоната [4]: член 11, параграф 2. | Euroopa Parlamendi ja nõukogu 16. novembri 2011. aasta määrus (EL) nr 1214/2011 (euro sularaha professionaalse piiriülese maanteeveo kohta euroala liikmesriikide vahel): [4]artikli 11 lõige 2. |
| Препоръка на Комисията от 7 декември 2001 г. относно принципите за използване на „SOLVIT“ — мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар [5]: глави I и II. | Komisjoni 7. detsembri 2001. aasta soovitus (siseturu probleemide lahendamise võrgustiku „SOLVIT” kasutamise põhimõtete kohta): [5]I ja II peatükk. |
| относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | mis käsitleb Euroopa standardimist ning millega muudetakse nõukogu direktiive 89/686/EMÜ ja 93/15/EMÜ ning Euroopa Parlamendi ja nõukogu direktiive 94/9/EÜ, 94/25/EÜ, 95/16/EÜ, 97/23/EÜ, 98/34/EÜ, 2004/22/EÜ, 2007/23/EÜ, 2009/23/EÜ ja 2009/105/EÜ ning millega tunnistatakse kehtetuks nõukogu otsus 87/95/EMÜ ning Euroopa Parlamendi ja nõukogu otsus nr 1673/2006/EÜ |
| след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, | olles edastanud seadusandliku akti eelnõu liikmesriikide parlamentidele, |
| Основната цел на стандартизацията е определянето на доброволни технически спецификации или спецификации за качеството, на които могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси или услуги. | Standardimise esmane eesmärk on määratleda vabatahtlikud tehnilised kirjeldused või kvaliteedinõuded, millele võiksid vastata praegused või tulevased tooted, tootmisprotsessid ja teenused. |
| Стандартизацията може да обхваща различни аспекти, като стандартизация на различни класове или размери на даден продукт или технически спецификации в сферата на пазарите на продукти или услуги, на които техническата и оперативната съвместимост с други продукти или системи са от основно значение. | Standardimine võib hõlmata mitmesuguseid valdkondi, näiteks konkreetse toote eri kvaliteediklasside või suuruste standardimine või tehniliste kirjelduste standardimine toote- või teenuseturgudel, kus on olulised kokkusobivus ja koostalitlusvõime teiste toodete või süsteemidega. |
| Европейската стандартизация също така допринася за повишаване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално като улеснява свободното движение на стоки и услуги, оперативната съвместимост на мрежите, функционирането на средствата за комуникация, технологичното развитие и иновациите. | Euroopa standardimine aitab parandada ettevõtete konkurentsivõimet, hõlbustades eelkõige kaupade ja teenuste vaba liikumist, võrkude koostalitlusvõimet, kommunikatsiooni, tehnika arengut ja innovatsiooni. |
| Европейската стандартизация укрепва глобалната конкурентоспособност на европейската индустрия, по-специално когато се определя в координация с международните органи за стандартизация, а именно Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC) и Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). | Euroopa standardimine tugevdab Euroopa tööstuse konkurentsivõimet maailmas, eriti kui see toimub kooskõlastatult rahvusvaheliste standardiorganisatsioonidega, nimelt Rahvusvahelise Standardiorganisatsiooni (ISO), Rahvusvahelise Elektrotehnikakomisjoni (IEC) ja Rahvusvahelise Telekommunikatsiooni Liiduga (ITU). |
| Стандартите оказват значително положително икономическо въздействие, например като създават благоприятна среда за взаимното икономическо навлизане на вътрешния пазар и насърчават развитието на нови и усъвършенствани продукти или пазари и подобрени условия на доставки. | Standardid avaldavad majandusele tavaliselt märkimisväärselt soodsat mõju, soodustades näiteks siseturu majanduslikku põimumist, uute ja täiustatud toodete või turgude väljaarendamist ning parandades tarnetingimusi. |
| По този начин стандартите по принцип увеличават конкуренцията и понижават производствените и търговските разходи, което е от полза за икономиките като цяло и потребителите в частност. | Standardite kasutamine suurendab seega tavaliselt konkurentsi ning vähendab toodangu ja müügiga seotud kulusid, tuues kasu majandusele tervikuna ja eelkõige tarbijatele. |
| Стандартите могат да поддържат и повишават качеството, предоставят информация и гарантират оперативната и техническата съвместимост като по този начин увеличават безопасността и стойността за потребителите. | Standarditega saab hoida ja parandada kvaliteeditaset, anda teavet ning tagada koostalitlusvõime ja kokkusobivuse, suurendades seeläbi ohutust ja väärtust tarbijate jaoks. |
| Европейските стандарти се приемат от европейските организации за стандартизация, а именно CEN, Cenelec и ETSI. | Euroopa standardeid võtavad vastu Euroopa standardiorganisatsioonid: CEN, Cenelec ja ETSI. |
| Европейските стандарти играят много важна роля в рамките на вътрешния пазар, например посредством използването на хармонизирани стандарти при презумпцията за съответствие на продуктите, предоставяни на пазара, със съществените изисквания по отношение на тези продукти, установени в съответното законодателство на Съюза за хармонизация. | Euroopa standardid mängivad siseturul väga olulist rolli, kuna näiteks eeldatakse, et tänu harmoneeritud standardite kasutamisele vastavad turustatavad tooted asjaomaste liidu ühtlustamise õigusaktidega nende suhtes kehtestatud olulistele nõuetele. |
| Тези изисквания следва да бъдат определени точно, с цел да се избегне погрешно тълкуване от страна на европейските организации за стандартизация. | Need nõuded peaksid olema täpselt sõnastatud, et vältida väärtõlgendamist Euroopa standardiorganisatsioonide poolt. |
| Стандартизацията играе все по-важна роля в международната търговия и отварянето на пазарите. | Standardimine muutub rahvusvahelises kaubanduses ja turgude avamisel järjest tähtsamaks. |
| Съюзът следва да се стреми да насърчава сътрудничеството между европейските организации за стандартизация и международните органи за стандартизация. | Liit peaks püüdma edendada Euroopa ja rahvusvaheliste standardiorganisatsioonide vahelist koostööd. |
| Съюзът следва също така да насърчава двустранния подход с трети държави за координиране на усилията за стандартизация и популяризиране на европейските стандарти, например при воденето на преговори по споразумения или чрез командироването на експерти по стандартизацията в трети държави. | Samuti peaks liit edendama kahepoolseid suhteid kolmandate riikidega, et kooskõlastada standardimistegevust ja edendada Euroopa standardeid, näiteks lepingute sõlmimiseks peetavatel läbirääkimistel või standardimisekspertide lähetamisel kolmandatesse riikidesse. |
| Освен това Съюзът следва да насърчава контактите между европейските организации за стандартизация и частните форуми и консорциуми, като същевременно запазва водещата позиция на европейската стандартизация. | Lisaks peaks liit ergutama Euroopa standardiorganisatsioonide kontakte erafoorumite ja konsortsiumitega, säilitades aga seejuures Euroopa standardimise esmatähtsuse. |
| Европейската стандартизация се регулира от определена правна рамка, която включва три правни акта, а именно Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество [3], Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация [4]и Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите [5]. | Euroopa standardimist reguleerib konkreetne õigusraamistik, mis koosneb kolmest õigusaktist: Euroopa Parlamendi ja nõukogu 22. juuni 1998. aasta direktiiv 98/34/EÜ, millega nähakse ette tehnilistest standarditest ja eeskirjadest ning infoühiskonna teenuste eeskirjadest teatamise kord, [3]Euroopa Parlamendi ja nõukogu 24. oktoobri 2006. aasta otsus nr 1673/2006/EÜ Euroopa standardimise rahastamise kohta [4]ja nõukogu 22. detsembri 1986. aasta otsus 87/95/EMÜ standardimise kohta infotehnoloogia ja telekommunikatsiooni valdkonnas [5]. |
| Действащата правна уредба обаче вече не е актуална, като се има предвид развитието на европейската стандартизация през последните десетилетия. | Praegune õigusraamistik ei ole viimastel aastakümnetel Euroopa standardimises toimunud arenguga kaasas käinud. |
| Поради това настоящата правна рамка следва да бъде опростена и осъвременена, така че да обхване нови аспекти на стандартизацията и по този начин да отрази последните новости в развитието и бъдещите предизвикателства пред европейската стандартизация. | Seepärast tuleks praegust õigusraamistikku lihtsustada ja kohandada, et võtta arvesse standardimise uusi aspekte ning selle kaudu ka eelnimetatud Euroopa standardimise viimaseid arengusuundi ja edasisi ülesandeid. |
| Това е свързано по-специално с усиленото разработване на стандарти в сферата на услугите и развитието на стандартизационни документи, различни от официалните стандарти. | Eelkõige puudutab see teenusestandardite koostamist ja lisaks ametlikele standarditele ka muude standardimisdokumentide arengut. |
| Резолюцията на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация [6], както и докладът на експертната комисия за преглед на европейската система на стандартизация (Express) от февруари 2010 г., озаглавен „Стандартизация за конкурентна и иновативна Европа: визия за 2020 г.“, излагат значителен брой стратегически препоръки относно прегледа на Европейската система за стандартизация. | Euroopa Parlamendi 21. oktoobri 2010. aasta resolutsioonis Euroopa standardimise tuleviku kohta [6]ning Euroopa standardimissüsteemi läbivaatamise ekspertide rühma 2010. aasta veebruari aruandes pealkirjaga „Standardimine konkurentsivõimelise ja innovaatilise Euroopa heaks: visioon aastaks 2020” on esitatud suur hulk strateegilisi soovitusi Euroopa standardimissüsteemi läbivaatamise kohta. |
| За да се гарантира ефективността на стандартите и стандартизацията като инструменти на политиката на Съюза, е необходимо да има ефективна и ефикасна система за стандартизация, която да осигурява гъвкава и прозрачна основа за постигане на консенсус между всички участници и която да е финансово жизнеспособна. | Standardite ja standardimise kui liidu poliitika elluviimise vahendite tõhususe tagamine eeldab tulemuslikku ja tõhusat standardimissüsteemi, mis moodustaks paindliku ja läbipaistva raamistiku kõigi osaliste vahelise konsensuse saavutamiseks ja mis oleks ka rahaliselt jätkusuutlik. |
| С Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар [7]се установяват общи разпоредби, които улесняват упражняването на свободата на установяване на доставчици на услуги и свободното движение на услуги, като в същото време се запазва високо ниво на качеството на услугите. | Euroopa Parlamendi ja nõukogu 12. detsembri 2006. aasta direktiiviga 2006/123/EÜ teenuste kohta siseturul [7]on kehtestatud üldsätted, mis lihtsustavad teenuseosutajate asutamisvabaduse teostamist ja teenuste vaba liikumist, säilitades samas teenuste kõrge kvaliteedi. |
| Тя задължава държавите членки да насърчават, в сътрудничество с Комисията, развитието на доброволни европейски стандарти с цел улесняване постигането на съвместимост между услугите, предоставяни от доставчици в различни държави членки, предоставянето на информация на получателите и качеството на предоставянето на услуги. | Direktiiv kohustab liikmesriike koostöös komisjoniga edendama vabatahtlike Euroopa standardite väljatöötamist, et hõlbustada eri liikmesriikides teenuseosutajate pakutavate teenuste vastavust ning edendada teenuse kasutajatele teabe andmist ja teenuste osutamise kvaliteeti. |
| Директива 98/34/ЕО обаче се прилага само за стандарти за продукти, докато стандартите за услуги не са изрично обхванати от нея. | Direktiiv 98/34/EÜ kehtib siiski ainult toodete suhtes ega hõlma otsesõnu teenusestandardeid. |
| Освен това в реалните условия на вътрешния пазар значението на разграничението между услуги и стоки намалява. | Samas ei ole teenuste ja kaupade vahele selge piiri tõmbamine siseturul enam nii oluline. |
| На практика не винаги е възможно ясно да се разграничат стандартите за продукти от стандартите за услуги. | Tegelikult ei ole alati võimalik tootestandardeid teenusestandarditest selgelt eristada. |
