| Source | Target | | Изменение на МСФО 32 „Финансови инструменти: представяне“ | IAS 32 Finantsinstrumendid: esitamine muudatus |
| Изменя се параграф 43. | Paragrahv 43 muudetakse. |
| 43 Стандартът изисква представянето на финансовите активи и финансовите пасиви на нетна база, когато това отразява очакваните от предприятието бъдещи парични потоци от уреждането на два или повече отделни финансови инструмента. | 43 Käesolev standard nõuab finantsvarade ja finantskohustiste esitamist netosummadena, kui nii tehes peegeldab (majandus)üksus kahe või enama finantsinstrumendi arveldusest eeldatavaid tulevasi rahavoogusid. |
| Когато предприятието има право да получи или плати единична нетна сума и има намерението да направи това, то разполага в действителност само с един финансов актив или финансов пасив. | Kui (majandus)üksusel on õigus saada või maksta üks netosumma ja ta kavatseb seda teha, siis on (majandus)üksusel sisuliselt ainult üks finantsvara või finantskohustis. |
| При други обстоятелства финансовите активи и финансовите пасиви се представят отделно едни от други в съответствие с техните характеристики като ресурси или задължения на предприятието. | Teistel juhtudel esitatakse finantsvarad ja finantskohustised üksteisest eraldi tulenevalt nende iseloomust kas (majandus)üksuse ressurssidena või kohustustena. |
| Предприятието извършва изискваните в параграфи 13Б—13Д от МСФО 7 за признатите финансови инструменти, които попадат в обхвата на параграф 13А от МСФО 7. | (Majandus)üksus avalikustab IFRS 7 paragrahvides 13B–13E nõutud teabe kajastatud finantsinstrumentide kohta, mis kuuluvad IFRS 7 paragrahvi 13A reguleerimisalasse. |
| Изменения наto МСФО 32 „Финансови инструменти: представяне“ | IAS 32 Finantsinstrumendid: esitamine muudatused |
| Добавя се параграф 97Л. | Lisatakse paragrahv 97L. |
| С „Компенсиране на финансови активи и финансови пасиви“ (изменения на МСФО 32), публикувани през декември 2011 г., се заличава параграф НП38 и се добавят параграфи НП38А—НП38Е. | Dokumendiga Finantsvarade ja finantskohustiste tasaarvestamine (IAS 32 muudatused), välja antud detsembris 2011, jäeti välja paragrahv AG38 ja lisati paragrahvid AG38A–AG38F. |
| Ако предприятието прилага измененията на по-ранна дата, то оповестява този факт и извършва оповестяванията, изисквани в „Оповестявания — компенсиране на финансови активи и финансови пасиви“ (изменения на МСФО 32), публикувани през декември 2011 г. | Kui (majandus)üksus rakendab neid muudatusi varasemal kuupäeval, avalikustab ta selle asjaolu ja esitab ka avalikustatava teabe, mis on nõutud detsembris 2011 väljaantud dokumendis Avalikustatav teave – finantsvarade ja finantskohustiste tasaarvestamine (IFRS 7 muudatused). |
| Насоки за приложение | Rakendusjuhised |
| Параграф НП38, намиращ се непосредствено след заглавието „Компенсиране на финансов актив и финансов пасив“ (параграфи 42—50), се заличава. | Pealkirjale „Finantsvara ja finantskohustise tasaarvestamine (paragrahvid 42–50)” vahetult järgnev paragrahv AG38 jäetakse välja. |
| Добавят се заглавие и параграфи НП38А—НП38Е. | Lisatakse pealkiri ja paragrahvid AG38A–AG38F. |
| Критерий за това, че предприятието „понастоящем има юридически упражняемо право на компенсиране на признатите суми“ (параграф 42, буква а)) | Kriteerium, mille kohaselt on (majandus)üksusel juriidiliselt rakendatav õigus kajastatud summasid tasaarvestada (paragrahvi 42punkt a) |
| А Компенсаторно право може да е налице понастоящем или да е обвързано с бъдещо събитие (например да се задейства и упражнява само при настъпването на бъдещо събитие като неизпълнение или неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на контрагент). | A Tasaarvestusõigus võib olla hetkel kasutatav või võib sõltuda mingist sündmusest tulevikus (nt võib õigus tekkida või olla kasutatav üksnes teatava sündmuse toimumisel tulevikus, nt vastaspoole kohustuste täitmata jätmise, maksejõuetuse või pankroti korral). |
| Дори ако компенсаторното право не е обвързано с бъдещо събитие, то може да бъде юридически упражняемо само при някое от следните обстоятелства: обичайни условия на стопанска дейност, неизпълнение или неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на контрагент). | Isegi kui tasaarvestusõigus sõltub mingist sündmusest tulevikus, võib see olla juriidiliselt rakendatav üksnes tavapärase äritegevuse käigus või juhul, kui üks vastaspool või kõik vastaspooled ei täida oma kohustusi või muutuvad maksejõuetuks või pankrotistuvad. |
| Б За да удовлетвори критерия в параграф 42, буква а), предприятието трябва понастоящем да има юридически упражняемо компенсаторно право. | B Paragrahvi 42 punktis a sätestatud kriteeriumi täitmiseks peab (majandus)üksusel olema juriidiliselt rakendatav tasaarvestusõigus. |
| Това означава, че това право: | See tähendab, et tasaarvestusõigus: |
| не е обвързано с бъдещо събитие, както и | ei tohi sõltuda mingist sündmusest tulevikus ja |
| е юридически упражняемо при всяко едно от следните обстоятелства: | peab olema juriidiliselt rakendatav kõigil järgmistel juhtudel (majandus)üksuse ja kõigi vastaspoolte: |
| обичайните условия на стопанска дейност; | tavapärase äritegevuse käigus; |
| неизпълнение, както и | kohustuste täitmata jätmise korral ja |
| В Естеството и обхвата на компенсаторното право, включително свързаните с упражнимостта му условия, както и въпросът дали се запазва при неизпълнение или неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност, могат да се различават при различните правни системи. | C Tasaarvestusõiguse laad ja ulatus, kaasa arvatud õiguse rakendamisega seotud tingimused ja see, kas õigus kehtib kohustuste täitmata jätmise või maksejõuetuse või pankroti korral, võib olla erinevates õigussüsteemides erinev. |
| Следователно може да се приеме, че компенсаторното право е налице автоматично извън обичайните условия на стопанска дейност. | Seega ei saa eeldada, et tasaarvestusõigus on automaatselt kasutatav väljaspool tavapärast äritegevust. |
| Например правото в областта на неплатежоспособността или обявяването в несъстоятелност може да забранява или ограничава в определени случаи правото на компенсиране при неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност. | Teatavas õigussüsteemis võivad pankroti- või maksejõuetusalased õigusaktid näiteks teatavatel asjaoludel keelata tasaarvestusõiguse kasutamise pankroti või maksejõuetuse korral või selle kasutamist piirata. |
| Г При определянето на това дали компенсаторното право е юридически упражняемо при обичайните условия на стопанска дейност, неизпълнение или неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на предприятието или всички негови контрагенти (както е посочено в параграф НП38Б, буква б)) е необходимо да се анализира правото, приложимо към взаимоотношенията между страните (договорни клаузи, право, на което е подвластен договорът, правото в областта на неплатежоспособността или обявяването в несъстоятелност на контрагентите и др.). | D Et teha kindlaks, kas tasaarvestusõigus on täitmisele pööratav (majandus)üksuse ja kõigi vastaspoolte tavapärase äritegevuse käigus, kohustuste täitmata jätmise korral ja maksejõuetuse või pankroti korral (nagu sätestatud paragrahvi AG38B punktis b), tuleb võtta arvesse osapoolte vaheliste suhete suhtes rakendatavaid seadusi (nt lepingute sätted, lepinguid reguleerivad seadused või kohustuste täitmata jätmist, maksejõuetust või pankrotti käsitlevad seadused, mis on poolte suhtes kohaldatavad). |
| Критерий за това, че предприятието „има намерение да уреди на нетна база или да реализира актив и едновременно с това да уреди пасив“ (параграф 42, буква б)) | Kriteerium, mille kohaselt kavatseb (majandus)üksus kas arveldada netosummana või realiseerida vara ja arveldada kohustise samaaegselt (paragrahvi 42 punkt b) |
| Д За да удовлетвори критерия в параграф 42, буква б) предприятието трябва да има намерение или да уреди на нетна база актива, или да го реализира и едновременно с това да уреди пасива. | E Paragrahvi 42 punktis b sätestatud kriteeriumi täitmiseks peab (majandus)üksus kavatsema kas arveldada netosummana või realiseerida vara ja arveldada kohustise samaaegselt. |
| Въпреки че предприятието може да има право да уреди на нетна база актива, то може да го реализира и да уреди пасива отделно. | Kuigi (majandus)üksusel võib olla õigus arveldada netosummana, võib ta siiski vara realiseerida ja arveldada kohustise eraldi. |
| Е Ако предприятието може да уреди сумите по такъв начин, че резултатът действително да е равнозначен на нетно уреждане, то ще удовлетвори критерия за уреждане в параграф 42, буква б). | F Kui (majandus)üksus saab arveldada summad selliselt, et tulemus on tegelikult samaväärne netosummana arveldamisega, vastab (majandus)üksus paragrahvi 42 punktis b sätestatud netosummana arveldamise kriteeriumile. |
| Това ще се случи само ако механизмът за брутно уреждане има свойства, които премахват или водят до незначителен кредитен риск и риск по отношение на ликвидността, както и ако дължимите и платимите суми се уреждат в рамките на един процес или цикъл. | See toimub ainult siis, kui brutoarveldussüsteem oma omaduste tõttu kõrvaldab krediidi- ja likviidsusriski või põhjustab väga väikese krediidi- või likviidsusriski ning töötleb nõudeid ja võlgu ühtse arveldusprotsessi või -tsükli raames. |
| Например механизъм за брутно уреждане, който удовлетворява критерия за уреждане в параграф 42, е този, който притежава всички изброени по-долу свойства: | Paragrahvi 42 punktis b sätestatud netosummas arveldamise kriteeriumile vastab näiteks brutoarveldussüsteem, millel on kõik järgmised omadused: |
| компенсируемите финансови активи и финансови пасиви се предоставят едновременно за обработка; | tasaarvestuskõlblikud finantsvarad ja finantskohustused esitatakse töötlemiseks samal ajahetkel; |
| след предоставянето за обработка на финансовите активи и пасиви, страните се споразумяват да изпълнят задълженията по уреждането; | kui finantsvarad ja finantskohustused on esitatud töötlemiseks, on pooled võtnud kohustuse täita oma arveldamiskohustust; |
| паричните потоци в резултат на активите и пасивите няма възможност да се променят след предоставянето им за обработка (освен ако обработването не бъде осъществено — вж. буква г) по-долу); | võimalus, et varadest ja kohustistest tulenevad rahavood muutuvad, puudub pärast nende esitamist töötlemiseks (v.a töötlemise ebaõnnestumise korral, vt allpool punkt d); |
| обезпечените с ценни книжа активи и пасиви се уреждат при прехвърляне на ценните книжа или подобен механизъм (например доставка срещу плащане) така, че ако прехвърлянето не се осъществи, обработването на свързаната дължима или платима сума, за която ценните книжа са обезпечени, също няма да се осъществи (и обратно); д) всяка операция, която не бъде изпълнена (според посоченото в буква г)), се въвежда отново за обработване до уреждането ѝ; | väärtpaberitega tagatud varad ja kohustised arveldatakse väärtpaberite üleandmisega või muu sarnase süsteemi kaudu (nt üleandmine makse vastu), nii et kui väärtpaberite üleandmine ebaõnnestub, ebaõnnestub ka asjaomaste nõuete või võlgade – mille tagatiseks väärtpaberid on – töötlemine (ja vastupidi); |
| уреждаПараграф НП38, намиращ се непосредствено след заглавието „Компенсиране на финансов актив и финансов пасив“ (параграфи 42—50), се заличава. | tehingud, mis ebaõnnestuvad – nagu kirjeldatud punktis d –, esitatakse uuesti töötlemiseks, kuni need on arveldatud; |
| Добавят се заглавие и параграфи НП38А—НП38Енето се извършва в рамките на една и съща институция (банка по сетълмента, централна банка или централен депозитар на ценни книжа); както и | arveldamine toimub sama arveldusasutuse kaudu (nt arvelduspank, keskpank või väärtpaberite keskdepositoorium) ja |
| налице е кредитен механизъм, действащ в рамките на един ден, който може да предостави достатъчни наличности овърдрафт за извършване обработването на плащанията на датата на уреждане за всяка от страните, като също така е практически сигурно, че задълженията към кредитния механизъм ще бъдат изпълнени при поискване. | on olemas päevasisese laenu võimalus, mis tagab kõikide poolte jaoks piisava arvelduskrediidi maksete töötlemiseks arvelduskuupäeval, ja on praktiliselt kindel, et päevasisese laenu võimalust saab vajaduse korral kasutada. |
| за осъществяване назасилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила | tõhustatud koostöö rakendamise kohta ühtse patendikaitse loomise valdkonnas |
| като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 118, първа алинея от него, | võttes arvesse Euroopa Liidu toimimise lepingut, eriti selle artikli 118 esimest lõiku, |
| като взеха предвид Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита [1], | võttes arvesse nõukogu 10. märtsi 2011. aasta otsust 2011/167/EL, millega antakse luba tõhustatud koostööks ühtse patendikaitse loomise valdkonnas [1], |
| Създаването на правни условия, даващи възможност на предприятията да приспособят дейностите си по производството и дистрибуцията на продукти отвъд националните граници и осигуряващи им по-голям избор и възможности, допринася за постигането на целите, установени в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. | Euroopa Liidu lepingu artikli 3 lõikes 3 sätestatud eesmärkide saavutamisele aitab kaasa õiguslike tingimuste loomine, mis võimaldavad ettevõtjatel kohandada oma tegevust toodete tootmiseks ja turustamiseks riigipiiride üleselt ning pakuvad ettevõtjatele rohkem valikuid ja võimalusi. |
| Единната патентна закрила в рамките на вътрешния пазар или поне в значителна част от него следва да бъде част от правните инструменти, с които разполагат предприятията. | Ettevõtjatele kättesaadavate õiguslike vahendite hulgas peaks olema patendikaitse, mis on ühetaoline kogu siseturul või vähemalt olulisel osal sellest. |
| Съгласно член 118, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) мерките, които се приемат в рамките на създаването и функционирането на вътрешния пазар, следва да включват осигуряването на единна патентна закрила в целия Съюз и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза. | Vastavalt Euroopa Liidu toimimise lepingu (ELi toimimise leping) artikli 118 esimesele lõigule kuulub siseturu rajamise ja selle toimimise raames võetavate meetmete hulka ühetaolise patendikaitse loomine kogu liidus ning kogu liitu hõlmava tsentraliseeritud loaandmise, koordineerimise ja järelevalve korra kehtestamine. |
| На 10 март 2011 г. Съветът прие Решение 2011/167/ЕС за разрешаване на засилено сътрудничество между Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство (наричани по-нататък „участващите държави-членки“) в областта на създаването на единна патентна закрила. | Nõukogu võttis 10. märtsil 2011 vastu otsuse 2011/167/EL, millega antakse Belgiale, Bulgaariale, Tšehhi Vabariigile, Taanile, Saksamaale, Eestile, Iirimaale, Kreekale, Prantsusmaale, Küprosele, Lätile, Leedule, Luksemburgile, Ungarile, Maltale, Madalmaadele, Austriale, Poolale, Portugalile, Rumeeniale, Sloveeniale, Slovakkiale, Soomele, Rootsile ning Ühendkuningriigile (edaspidi „osalevad liikmesriigid”) luba seada sisse tõhustatud koostöö ühtse patendikaitse loomise valdkonnas. |
| Единната патентна закрила ще насърчи научния и технически прогрес и функционирането на вътрешния пазар, като направи достъпа до патентната система по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка. | Ühtne patendikaitse edendab teaduse ja tehnoloogia arengut ning siseturu toimimist, muutes juurdepääsu patendisüsteemile lihtsamaks, odavamaks ja õiguskindlaks. |
| Тя също така ще подобри равнището на патентна закрила, като даде възможност за получаване на единна патентна закрила на териториите на участващите държави-членки и премахне разходите и усложненията, с които се сблъскват предприятията в целия Съюз. | See parandab ka patendikaitse taset, luues võimaluse saada ühtset patendikaitset osalevates liikmesriikides ning kõrvaldada kulud ja muuta süsteem kogu liidus ettevõtjate jaoks lihtsamalt kasutatavaks. |
| Единната патентна закрила следва да се предоставя на притежателите на европейски патент както от участващите държави-членки, така и от други държави, независимо от тяхното гражданство, място на пребиваване или място на установяване. | Ühtset patendikaitset peaksid saama kasutada Euroopa patendi omanikud nii osalevatest liikmesriikidest kui ka teistest riikidest, sõltumata oma kodakondsusest, elu- või asukohast. |
| С Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (наричана по-нататък „Европейската патентна конвенция“), бе създадена Европейската патентна организация, която бе натоварена със задачата да издава европейски патенти. | Euroopa patentide väljaandmise 5. oktoobri 1973. aasta konventsiooniga, mis on läbi vaadatud 17. detsembril 1991 ja 29. novembril 2000 (edaspidi „Euroopa patendikonventsioon”), loodi Euroopa Patendiorganisatsioon, millele tehti ülesandeks Euroopa patentide väljaandmine. |
| Тази задача се изпълнява от Европейското патентно ведомство (наричано по-нататък „ЕПВ“). | Seda ülesannet täidab Euroopa Patendiamet. |
| Издаваните от ЕПВ европейски патенти следва, при искане от страна на патентопритежателя, да се ползват с единно действие съгласно настоящия регламент в участващите държави-членки. | Euroopa Patendiameti väljastatud Euroopa patendil peaks patendiomaniku taotlusel olema käesoleva määruse alusel ühtne toime osalevates liikmesriikides. |
| Такива патенти по-нататък се означават като „европейски патенти с единно действие“. | Sellisele patendile osutatakse edaspidi kui ühtse toimega Euroopa patendile. |
| В съответствие с част девета от Европейската патентна конвенция група от договарящи страни по Европейската патентна конвенция могат да предвидят издадените за тези държави европейски патенти да имат единно действие. | Euroopa Patendikonventsiooni IX osa kohaselt võib Euroopa Patendikonventsiooni osalisriikide grupp näha ette, et nende riikide suhtes väljaantud Euroopa patendil on nende territooriumil ühtne toime. |
| Настоящият регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от Европейската патентна конвенция, договор за регионални патенти по смисъла на член 45, алинея 1 от Договора за патентно коопериране от 19 юни 1970 г., последно изменен на 3 февруари 2001 г., и специално споразумение по смисъла на член 19 от Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. и последно изменена на 28 септември 1979 г. | Käesolev määrus kujutab endast erikokkulepet Euroopa Patendikonventsiooni artikli 142 tähenduses, regionaalset patendikokkulepet 19. juuni 1970. aasta patendikoostöölepingu, mida on viimati muudetud 3. veebruaril 2001, artikli 45 lõike 1 tähenduses ning eraldi kokkulepet tööstusomandi kaitse konventsiooni (allkirjastatud Pariisis 20. märtsil 1883 ja muudetud 28. septembril 1979) artikli 19 tähenduses. |
| Единната патентна закрила следва да бъде постигната, като се осигури единно действие на европейските патенти на етапа след издаването им съгласно настоящия регламент и по отношение на участващите държави-членки. | Ühtne patendikaitse tuleks saavutada, andes käesoleva määrusega Euroopa patentidele ühtse toime patendi väljastamise järgses etapis kõikides osalevates liikmesriikides. |
| Основната характеристика на европейските патенти с единно действие следва да бъде техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки. | Ühtse toimega Euroopa patendi peamine tunnus peaks olema selle ühtne olemus, st et see pakub ühetaolist kaitset ja sellel on osalevates liikmesriikides ühesugune toime. |
| Следователно всеки европейски патент с единно действие следва да бъде ограничаван, прехвърлян или обявяван за недействителен, или действието му да се прекратява само по отношение на всички участващи държави-членки. | Seega peaks ühtse toimega Euroopa patenti saama piirata, üle anda, tühistada või selle kehtivus peaks lõppema üksnes kõigi osalevate liikmesriikide suhtes. |
| Европейски патент с единно действие следва да може да бъде лицензиран за цялата или за част от територията на участващите държави-членки. | Ühtse toimega Euroopa patenti peaks olema võimalik litsentsida osalevate liikmesriikide kogu territooriumil või nende territooriumi osal. |
| С цел да се гарантира еднакъв материалноправен обхват на закрилата, която се предоставя чрез единната патентна закрила, единствено европейските патенти, които са издадени за участващите държави-членки с еднакъв набор от претенции, следва да се ползват от единно действие. | Selleks et tagada ühtse patendikaitse ühetaoline sisu, peaks ühtset toimet omama üksnes need Euroopa patendid, mis on väljastatud kõikide osalevate liikmesriikide jaoks samade nõuete alusel. |
