| Source | Target | | Без да се засяга член 26, когато е сезиран съд на държава членка, на когото чрез посоченото в член 25 споразумение е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението. | Neskarot 26. pantu, ja prasība celta kādas dalībvalsts tiesā, kurai izņēmuma jurisdikcija piešķirta ar vienošanos, kā minēts 25. pantā, jebkura citas dalībvalsts tiesa aptur tiesvedību līdz laikam, kad tiesa, kurā celta prasība, pamatojoties uz vienošanos, paziņo, ka tai nav jurisdikcijas saskaņā ar vienošanos. |
| Когато определеният със споразумението съд се обяви за компетентен в съответствие със споразумението, всеки съд на друга държава членка се отказва от компетентност в полза на този съд. | Ja tiesa, kura ir izvēlēta ar vienošanos,ir konstatējusi, ka tai ir jurisdikcija saskaņā ar vienošanos, visas citas dalībvalsts tiesas atsakās no jurisdikcijas par labu minētajai tiesai. |
| Параграфи 2 и 3 не се прилагат към въпроси, регламентирани в раздели 3, 4 или 5, когато ищецът е притежателят на полицата, застрахованият, третото ползващо се лице по застрахователния договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят и споразумението е недействително съгласно някоя от разпоредбите, съдържащи се в тези раздели. | Šā panta 2. un 3. punktu nepiemēro lietām, kas minētas 3., 4. vai 5. iedaļā, ja prasītājs ir apdrošinājuma ņēmējs, apdrošinātais, apdrošināšanas atlīdzības saņēmējs, cietusī puse, patērētājs vai darbinieks un ja vienošanās nav spēkā saskaņā ar minētajās iedaļās ietvertu noteikumu. |
| За целите на настоящия раздел, съдът се счита сезиран: | Šajā iedaļā uzskata, ka prasība ir celta tiesā: |
| в момента, в който документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се извърши връчване на ответника; или | laikā, kad dokuments, ar ko celta prasība, vai līdzvērtīgs dokuments ir iesniegts tiesā, ar noteikumu, ka prasītājs pēc tam ir veicis pasākumus, kas viņam bija jāveic, lai nodrošinātu izsniegšanu atbildētājam; vai |
| ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, в момента, в който е получен от отговорния за връчването орган, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда. | ja dokuments jāizsniedz pirms iesniegšanas tiesā – laikā, kad to saņem iestāde, kas ir atbildīga par izsniegšanu, ar noteikumu, ka prasītājs pēc tam ir veicis visus pasākumus, kas viņam bija jāveic, lai nodrošinātu dokumenta iesniegšanu tiesā. |
| Отговорният за връчването орган, посочен в буква б), е първият орган, който получава документите за връчване. | Par izsniegšanu atbildīgā iestāde, kas minēta b) apakšpunktā, ir pirmā iestāde, kas saņem izsniedzamos dokumentus. |
| Съдът или органът, отговорен за връчването, посочен в параграф 1, отбелязват съответно датата на подаване на документа, с който се образува производството или на равностойния документ или датата на получаване на документите за връчване. | Tiesa vai par izsniegšanu atbildīgā iestāde, kas minētas 1. punktā, attiecīgi atzīmē datumu, kad ir iesniegts dokuments, ar ko uzsāk tiesvedību, vai līdzvērtīgs dokuments, vai datumu, kad saņemti izsniedzamie dokumenti. |
| Когато компетентността се основава на член 4 или на членове 7, 8 или 9 и делата са висящи пред съд на трета държава към момента, в който съд в държава членка е сезиран по иск със същия предмет и между същите страни като делото пред съда на третата държава, съдът на държавата членка може да спре производството, ако: | Ja jurisdikcija ir balstīta uz 4. pantu vai uz 7., 8. vai 9. pantu un ja lieta tiek izskatīta trešās valsts tiesā laikā, kad dalībvalsts tiesā ir celta prasība par to pašu prasības pamatu un priekšmetu un starp tām pašām pusēm, kā lietā trešās valsts tiesā, dalībvalsts tiesa var apturēt tiesvedību, ja: |
| се очаква, че съдът на третата държава ще постанови решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в тази държава членка; и | ir gaidāms, ka trešās valsts tiesa pieņems spriedumu, kas var tikt atzīts un attiecīgā gadījumā izpildīts minētajā dalībvalstī; un |
| съдът на държавата членка е убеден, че спирането на производството е необходимо за доброто правораздаване. | dalībvalsts tiesa uzskata, ka apturēšana ir nepieciešama pareizai tiesvedības norisei. |
| Съдът на държавата членка може да възобнови производството във всеки момент, ако: | Dalībvalsts tiesa var turpināt tiesvedību jebkurā laikā, ja: |
| производството в съда на третата държава също е спряно или прекратено; | tiesvedība trešās valsts tiesā tiek apturēta vai neturpinās; |
| съдът на държавата членка счита, че производството пред съда на третата държава няма да приключи в разумен срок; или | dalībvalsts tiesa uzskata, ka ir maz ticams, ka tiesvedību trešās valsts tiesā pabeigs saprātīgā termiņā; vai |
| възобновяването на производството е необходимо за доброто правораздаване. | tiesvedības turpināšana ir nepieciešama pareizai tiesvedības norisei. |
| Съдът на държавата членка прекратява производството, ако производството пред съда на третата държава е приключило със съдебно решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в същата държава членка. | Dalībvalsts tiesa izbeidz tiesvedību, ja tiesvedība trešās valsts tiesā ir pabeigta un ir pieņemts spriedums, kas var tikt atzīts un attiecīgā gadījumā izpildīts minētajā dalībvalstī. |
| Съдът на държавата членка прилага настоящия член по молба на една от страните или служебно, когато това е възможно съгласно националното право. | Dalībvalsts tiesa piemēro šo pantu pēc kādas no pusēm pieteikuma vai – ja iespējams saskaņā ar valsts tiesību aktiem – pēc savas iniciatīvas. |
| Когато компетентността се основава на член 4 или на членове 7—9 и искът е висящ пред съд на трета държава към момента, в който съд в държава членка е сезиран по иск, свързан с иска в съда на третата държава, съдът на държавата членка може да спре производството, ако: | Ja jurisdikcija ir balstīta uz 4. pantu vai uz 7., 8. vai 9. pantu un ja trešās valsts tiesā tiek skatīta prasība laikā, kad dalībvalsts tiesā tiek celta prasība, kas ir saistīta ar prasību trešās valsts tiesā, dalībvalsts tiesa var apturēt tiesvedību, ja: |
| е целесъобразно свързаните искове да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства; | ir lietderīgi saistītās prasības izskatīt un izlemt kopā, lai izvairītos no nesavienojamu spriedumu riska, ko rada atsevišķa tiesvedība; |
| съдът на държавата членка счита, че вече не съществува риск от противоречащи си съдебни решения; | dalībvalsts tiesa uzskata, ka vairs nepastāv nesavienojamu spriedumu risks; |
| Съдът на държавата членка може да прекрати производството, ако производството пред съда на третата държава е приключило със съдебно решение, годно да бъде признато и, когато е приложимо, да бъде изпълнено в държавата членка на сезирания съд. | Dalībvalsts tiesa var izbeigt tiesvedību, ja tiesvedība trešās valsts tiesā ir pabeigta un ir pieņemts spriedums, kas var tikt atzīts un attiecīgā gadījumā izpildīts minētajā dalībvalstī. |
| Временни, включително обезпечителни, мерки | Pagaidu pasākumi, tostarp aizsardzības pasākumi |
| Може да се подаде молба пред съдилищата на държава членка за такива временни, включително обезпечителни, мерки, предвидени в правото на тази държава членка, дори ако съдилищата на друга държава членка са компетентни по съществото на делото. | Dalībvalsts tiesās var iesniegt pieteikumu attiecībā uz tādiem pagaidu pasākumiem, tostarp aizsardzības pasākumiem, ko var piemērot saskaņā ar minētās dalībvalsts tiesību aktiem, pat ja lieta pēc būtības ir citas dalībvalsts tiesu jurisdikcijā. |
| ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ | ATZĪŠANA UN IZPILDE |
| Признаване | Atzīšana |
| Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство. | Dalībvalstī pieņemtu spriedumu bez kādas īpašas procedūras atzīst pārējās dalībvalstīs. |
| Всяка заинтересована страна може в съответствие с производството, предвидено в раздел 3, подраздел 2, да поиска постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45. | Jebkura ieinteresētā puse saskaņā ar 3. iedaļas 2.apakšiedaļā noteikto procedūru var iesniegt pieteikumu lēmuma pieņemšanai par to, ka nepastāv 45. pantā minētie atzīšanas atteikuma pamatojumi. |
| Ако изходът на дело пред съд на държава членка зависи от произнасянето по инцидентно възникнал въпрос за отказ на признаване, този съд е компетентен по отношение на този въпрос. | Ja tiesvedības rezultāts dalībvalsts tiesā ir atkarīgs no lēmuma par saistītu jautājumu attiecībā uz atzīšanas atteikšanu, tad minētā jautājuma izlemšana ir šīs tiesas jurisdikcijā. |
| Когато страна по дело иска да се позове в държава членка на решение, постановено в друга държава членка, тя представя: | Persona, kas kādā dalībvalstī vēlas atsaukties uz citā dalībvalstī pieņemtu spriedumu, iesniedz: |
| препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; и | sprieduma kopiju, kas atbilst autentiskuma noteikšanas nosacījumiem; un |
| удостоверението, издадено съгласно член 53. | apliecību, kas izdota saskaņā ar 53. pantu. |
| Съдът или органът, пред който се прави позоваване на решение, постановено в друга държава членка, може при необходимост да поиска от позоваващата се страна, да представи в съответствие с член 57 писмен превод или транслитерация на съдържанието на удостоверението, посочено в параграф 1, буква б). | Tiesa vai iestāde, kurā atsaucas uz citā dalībvalstī pieņemtu spriedumu, ja nepieciešams, pieprasa pusei, kas uz to atsaucas, saskaņā ar 57. pantu iesniegt šā panta 1. punkta b) apakšpunktā minētās apliecības satura tulkojumu vai transliterāciju. |
| Съдът или органът може да изиска от страната да представи писмен превод на решението вместо писмен превод на съдържанието на удостоверението, ако той не може да продължи производството без такъв превод. | Tiesa vai iestāde var prasīt pusei apliecības satura tulkojuma vietā nodrošināt sprieduma tulkojumu, ja tā nevar turpināt darbu bez šāda tulkojuma. |
| Съдът или органът, пред който се прави позоваването на съдебно решение, постановено в друга държава членка, може да спре изцяло или частично производството, ако: | Tiesa vai iestāde, kurā atsaucas uz citā dalībvalstī pieņemtu spriedumu, var pilnībā vai daļēji apturēt tiesvedību, ja: |
| съдебното решение се оспорва в държавата членка по произход; или | spriedums ir pārsūdzēts izcelsmes dalībvalstī; vai |
| има подадена молба за постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45, или на решение, че признаването следва да се откаже на базата на едно от тези основания. | iesniegts pieteikums lēmuma pieņemšanai, ka nepastāv 45. pantā minētie atzīšanas atteikuma pamatojumi, vai lēmuma pieņemšanai, ka atzīšana ir jāatsaka kāda no minēto pamatojumu dēļ. |
| Изпълнение | Izpilde |
| Съдебно решение, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост. | Dalībvalstī pieņemts spriedums, kas izpildāms minētajā dalībvalstī, ir izpildāms pārējās dalībvalstīs, neprasot izpildāmības deklarāciju. |
| Изпълняемо съдебно решение включва в себе си автоматично оправомощаване да се предприемат обезпечителни мерки, предвидени в правото на сезираната държава членка. | Izpildāms spriedums saskaņā ar likumu ietver arī tiesības uz aizsardzības pasākumiem, kas pastāv saskaņā ar uzrunātās dalībvalsts tiesību aktiem. |
| При спазване на разпоредбите на настоящия раздел производството за изпълнение на съдебни решения, постановени в друга държава членка, се урежда от правото на сезираната държава членка. | Ievērojot šīs iedaļas noteikumus, citā dalībvalstī pieņemta sprieduma izpildes procedūru reglamentē uzrunātās dalībvalsts tiesību akti. |
| Съдебно решение, постановено в държава членка, което е изпълняемо в сезираната държава членка, се изпълнява при същите условия, като решение, постановено в сезираната държава членка. | Dalībvalstī pieņemtu spriedumu, kas ir izpildāms uzrunātajā dalībvalstī, izpilda tieši tāpat kā spriedumu, kas pieņemts uzrunātajā dalībvalstī. |
| Независимо от параграф 1, основанията за отказ или за спиране на изпълнението в съответствие с правото на сезираната държава членка се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на основанията, посочени в член 45. | Neatkarīgi no 1. punkta pamatojumu, lai atteiktu vai apturētu izpildi saskaņā ar uzrunātās dalībvalsts tiesību aktiem, piemēro tiktāl, ciktāl tas nav pretrunā 45. pantā minētajiem pamatojumiem. |
| Страната, която търси изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, не е длъжна да има пощенски адрес в сезираната държава членка. | Pusei, kas prasa citā dalībvalstī pieņemta sprieduma izpildi, netiek prasīta pasta adrese uzrunātajā dalībvalstī. |
| Тази страна не е длъжна да има и упълномощен представител в сезираната държава членка, освен ако такъв представител се изисква независимо от гражданството или местоживеенето на страните. | Tāpat minētajai pusei neprasa iecelt pilnvarotu pārstāvi uzrunātajā dalībvalstī, ja vien šāda pārstāvja iecelšana nav obligāta prasība neatkarīgi no pušu pilsonības vai domicila. |
| За целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението: | Kādā dalībvalstī pieņemta sprieduma izpildei citā dalībvalstī pieteikuma iesniedzējs kompetentajai izpildes iestādei iesniedz: |
| удостоверение, издадено съгласно член 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихвапо целесъобразност. | apliecību, kas izdota saskaņā ar 53. pantu, kura apliecina, ka spriedums ir izpildāms, un kurā ir ietverts sprieduma izraksts, kā arī attiecīgā gadījumā saistītā informācija par atgūstamajām tiesvedības izmaksām un procentu aprēķins. |
| За целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, разпореждащо временна, включително обезпечителна, мярка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението: | Lai kādā dalībvalstī izpildītu citā dalībvalstī pieņemtu spriedumu, ar ko paredz pagaidu pasākumu, tostarp aizsardzības pasākumu, pieteikuma iesniedzējs kompetentajai izpildes iestādei iesniedz: |
| препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; | sprieduma kopiju, kas atbilst autentiskuma noteikšanas nosacījumiem; |
| удостоверението, издадено съгласно член 53, в което се съдържа описание на мярката и се удостоверява, че: | apliecību, kas izdota saskaņā ar 53. pantu, kurā ietverts pasākuma apraksts un apliecinājums, ka: |
| съдът е компетентен да се произнесе по съществото на спора; | tiesai ir jurisdikcija izlemt lietu pēc būtības; |
| съдебното решение е изпълняемо в държавата членка по произход; и | spriedums ir izpildāms izcelsmes dalībvalstī; un |
| в случаите когато мярката е била разпоредена без ответникът да е бил призован да се яви — доказателство за връчването на съдебното решение. | pierādījumu par sprieduma izsniegšanu tajos gadījumos, kad pasākums noteikts, neuzaicinot ierasties atbildētāju. |
| Компетентният орган по изпълнението може при необходимост да изисква от молителя да представи в съответствие с член 57 писмен превод или транслитерация на съдържанието на удостоверението. | Kompetentā izpildes iestāde var, ja nepieciešams, saskaņā ar 57. pantu pieprasīt pieteikuma iesniedzējam iesniegt apliecības satura tulkojumu vai transliterāciju. |
| Компетентният орган по изпълнението може да изисква от молителя да представи писмен превод на съдебното решение само ако не може да пристъпи към изпълнение безтакъв превод. | Kompetentā izpildes iestāde var pieprasīt pieteikuma iesniedzējam iesniegt sprieduma tulkojumu,ja tā nevar turpināt darbu bez šāda tulkojuma. |
| Когато се търси изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, издаденото съгласно член 53 удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнението, преди първата изпълнителна мярка. | Ja tiek prasīta citā dalībvalstī pieņemta sprieduma izpilde, apliecību, ko izdod saskaņā ar 53. pantu, izsniedz personai, pret kuru lūgta izpilde, pirms pirmā izpildes pasākuma. |
| Към удостоверението се прилага съдебното решение, ако то не е било вече връчено на въпросното лице. | Apliecībai pievieno spriedumu, ja minētajai personai tas vēl nav izsniegts. |
| Когато лицето, срещу което се иска изпълнение, има местоживеене в държава членка, различна от държавата членка по произход, това лице може да изиска писмен превод на решението с цел да оспори изпълнението му, ако решението не е съставено или придружено от превод на нито един от следните езици: | Ja personas, pret kuru lūgta izpilde, domicils ir dalībvalstī, kas nav izcelsmes dalībvalsts, šī persona var pieprasīt sprieduma tulkojumu, lai apstrīdētu sprieduma izpildi, ja spriedums nav uzrakstīts vai arī tam nav pievienots tulkojums kādā no šādām valodām: |
| език, който лицето разбира; или | valodā, ko persona saprot; vai |
| официалния език на държавата членка, в която лицето има местоживеене или, при наличие на няколко официални езика в тази държава членка, официалния език или един от официалните езици на мястото, в което има местоживеене. | tās dalībvalsts oficiālajā valodā, kurā personai ir domicils, vai, ja minētajā dalībvalstī ir vairākas oficiālās valodas, tās vietas oficiālajā valodā vai vienā no oficiālajām valodām, kurā personai ir domicils. |
| Когато се изисква писмен превод на съдебното решение съгласно първа алинея, не може да бъдат предприемани никакви мерки по изпълнение, освен обезпечителни мерки, докато на лицето, срещу което се иска изпълнение, не бъде предоставен превод. | Ja tiek pieprasīts sprieduma tulkojums saskaņā ar šā punkta pirmo daļu, nedrīkst veikt nekādus izpildes pasākumus, izņemot aizsardzības pasākumus, kamēr personai, pret kuru lūgta izpilde, nav sniegts minētais tulkojums. |
