| Source | Target | | Настоящият параграф не се прилага, ако на лицето, срещу което се иска изпълнение, вече е било връчено съдебното решение на един от езиците, посочени в първа алинея, или решението е придружено от превод на един от тези езици. | Šo punktu nepiemēro, ja personai, pret kuru lūgta izpilde, jau ir izsniegts spriedums vienā no pirmajā daļā minētajām valodām vai arī tam ir pievienots tulkojums kādā no šīm valodām. |
| Настоящият член не се прилага за изпълнението на обезпечителна мярка, постановена със съдебно решение, или когато лицето, което иска изпълнение предприема обезпечителни мерки в съответствие с член 40. | Šo pantu nepiemēro spriedumā noteikta aizsardzības pasākuma izpildei vai, ja persona, kas prasa izpildi, izmanto aizsardzības pasākumus saskaņā ar 40. pantu. |
| В случай на подадена молба за отказ на изпълнение на съдебно решение съгласно раздел 3, подраздел 2, по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, съдът в сезираната държава членка може: | Ja tiek iesniegts pieteikums atteikt sprieduma izpildi saskaņā ar 3. iedaļas 2. apakšiedaļu, tiesa uzrunātajā dalībvalstī pēc tās personas pieteikuma, pret kuru lūgta izpilde, var: |
| да ограничи изпълнителното производство до обезпечителни мерки; | ierobežot izpildi, izpildot tikai aizsardzības pasākumus; |
| да постави изпълнението в зависимост от даването на обезпечение, определено от него; или | izpildīt spriedumu ar nosacījumu, ka tiek sniegtas iestādes noteiktās garantijas; vai |
| да спре изцяло или частично изпълнителното производство. | pilnībā vai daļēji apturēt sprieduma izpildi. |
| По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, компетентният орган по изпълнението в сезираната държава членка спира изпълнителното производство, ако изпълнителната сила на съдебното решение е спряна в държавата членка по произход. | Kompetentā iestāde uzrunātajā dalībvalstī pēc tāspersonas pieteikuma, pret kuru lūgta izpilde, aptur izpildi, ja sprieduma izpildāmība ir apturēta izcelsmes dalībvalstī. |
| Отказ на признаване и изпълнение | Atzīšanas un izpildes atteikums |
| Подраздел 1 | apakšiedaļa |
| Отказ на признаване | Atzīšanas atteikums |
| По молба от заинтересована страна признаването на съдебно решение се отказва: | Pēc jebkuras ieinteresētās puses pieteikuma sprieduma atzīšana tiek atteikta: |
| ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка; | ja šāda atzīšana ir acīmredzami pretrunā uzrunātās dalībvalsts sabiedriskajai kārtībai (ordre public); |
| когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това; | aizmuguriska sprieduma gadījumā – ja atbildētājam netika laikus izsniegts dokuments, ar kuru celta prasība, vai līdzīgs dokuments, lai viņš varētu nodrošināt sev aizstāvību, izņemot gadījumu, ja atbildētājs nav sācis sprieduma pārsūdzēšanas procedūru, kad viņam bija iespējams to darīt; |
| ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава членка; | ja spriedums ir nesavienojams ar spriedumu, kas uzrunātajā dalībvalstī pieņemts starp tām pašām pusēm; |
| ако съдебното решение противоречи на по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка; | ja spriedums ir nesavienojams ar agrāku spriedumu, kas pieņemts citā dalībvalstī vai kādā trešā valstī un par vienu un to pašu pamatu un priekšmetu starp tam pašām pusēm, ar noteikumu, ka agrākais spriedums atbilst nosacījumiem tā atzīšanai uzrunātajā dalībvalstī; vai |
| ако съдебното решение е в противоречие с: | ja spriedums ir pretrunā: |
| раздели 3, 4 или 5 от главаII, когато притежателят на полицата, застрахованото лице, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници; или | II nodaļas 3., 4. vai 5. iedaļai, ja atbildētājs ir apdrošinājuma ņēmējs, apdrošinātais, apdrošināšanas atlīdzības saņēmējs, cietusī puse, patērētājs vai darbinieks; vai |
| раздел 6 от глава II. | II nodaļas 6. iedaļai. |
| При разглеждане на основанията за компетентност, посочени в параграф 1, буква д), съдът, до когото е подадена молба, е обвързан от фактическите констатации, на основата на които съдът по произход е определил своята компетентност. | Pārbaudot 1. punkta e) apakšpunktā minētos jurisdikcijas pamatus, tiesai, kurā iesniegts pieteikums, ir saistoši konstatētie fakti, kas ir pamatā izcelsmes dalībvalsts tiesas jurisdikcijai. |
| Без да се засяга параграф 1, буква д), компетентността на съда по произход не може да се преразглежда. | Neskarot 1. punkta e) apakšpunktu, izcelsmes dalībvalsts tiesas jurisdikcija nav pārskatāma. |
| Критерият за обществения ред, посочен в параграф 1, буква а), не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността. | Šā panta 1. punkta a) apakšpunktā minēto sabiedriskās kārtības pārbaudi nevar piemērot normām, kas saistītas ar jurisdikciju. |
| Молбата за отказ на признаване се изготвя в съответствие с процедурите, предвидени в подраздел 2 и, по целесъобразност, раздел 4. | Pieteikumu sprieduma atzīšanas atteikumam iesniedz saskaņā ar procedūru, kas izklāstīta 2. apakšiedaļā un – attiecīgā gadījumā – 4. iedaļā. |
| Подраздел 2 | apakšiedaļa |
| Отказ за изпълнение | Izpildes atteikums |
| По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, изпълнението на съдебно решение се отказва, ако се установи едно от основанията, посочени в член 45. | Pēc pieteikuma, kas saņemts no personas, pret kuru lūgta izpilde, sprieduma izpildi atsaka, ja ir konstatēts, ka pastāv viens no 45. pantā minētajiem pamatojumiem. |
| Молбата за отказ за изпълнение се подава до съда, който съответната държава членка е обявилана Комисията съгласно член 75, буква а) като съд, до който молбата се подава. | Pieteikumu par izpildes atteikumu iesniedz tiesā, ko attiecīgā dalībvalsts saskaņā ar 75. panta a) punktu ir paziņojusi Komisijai kā tiesu, kurā jāiesniedz pieteikums. |
| Процедурата за отказ за изпълнение, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на сезираната държава членка. | Izpildes atteikuma procedūru, ciktāl uz to neattiecas šī regula, reglamentē uzrunātās dalībvalsts tiesību akti. |
| Молителят представя на съда препис от съдебното решение и при необходимост писмен превод или негова транслитерация. | Pieteikuma iesniedzējs iesniedz tiesai sprieduma kopiju un, ja nepieciešams, tā tulkojumu vai transliterāciju. |
| Съдът може да не изиска представянето на документите, посочени в първа алинея, ако вече разполага с тях или счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи. | Tiesa var neprasīt iesniegt pirmajā daļā minētos dokumentus, ja tie jau ir tās rīcībā vai tā uzskata par nepamatotu prasīt iesniedzējam tos sagādāt. |
| Във втория случай съдът може да поиска от другата страна да представи документите. | Pēdējā no minētajiem gadījumiem tiesa var prasīt otru pusi iesniegt minētos dokumentus. |
| Страната, която иска отказ за изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, не е длъжна да има пощенски адрес в сезираната държава членка. | Pusei, kas prasa citā dalībvalstī pieņemta sprieduma izpildes atteikumu, neprasa pasta adresi uzrunātajā dalībvalstī. |
| Съдът се произнася по молбата за отказ за изпълнение незабавно. | Tiesa nekavējoties pieņem lēmumu par izpildes atteikuma piemērošanu. |
| Решението по молбата за отказ за изпълнение може да се обжалва от всяка от страните. | Jebkura puse var pārsūdzēt lēmumu par izpildes atteikuma piemērošanu. |
| Жалбата се подава пред съда, който съответната държава членка е обявила на Комисията съгласно член 75, буква б) като съд, до който се подава такава жалба. | Pārsūdzība jāiesniedz tiesā, ko attiecīgā dalībvalsts saskaņā ar 75. panta b) punktu ir paziņojusi Komisijai kā tiesu, kurā jāiesniedz šāda pārsūdzība. |
| Решението, постановено по жалбата, може да бъде оспорено само чрез обжалване, когато съдилищата, пред които се подава последваща жалба, са обявени от съответната държава членка на Комисията съгласно член 75, буква в). | Lēmumu par pārsūdzību var apstrīdēt pārsūdzības kārtībā vienīgi tad, ja dalībvalsts saskaņā ar 75. panta c) punktu paziņojusi Komisijai tiesas, kurās jāiesniedz turpmāka pārsūdzība. |
| Съдът, пред който е подадена молба за отказ за изпълнение, или съдът, който разглежда жалба, подадена в съответствие с член 49 или член 50, може да спре производството, ако в държавата членка по произход срещу съдебното решение е подадена жалба по общия ред или ако все още не е изтекъл срокът за подаване на такава жалба. | Tiesa, kurā iesniegts sprieduma izpildes atteikuma pieteikums vai kura izskata pārsūdzību saskaņā ar 49. vai 50. pantu, var apturēt tiesvedību, ja spriedums ir pārsūdzēts vispārējā kārtībā izcelsmes dalībvalstī vai ja šādas pārsūdzības termiņš vēl nav beidzies. |
| Във втория случай съдът може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде жалбата. | Pēdējā minētajā gadījumā tiesa var noteikt termiņu, kurā šāda pārsūdzība iesniedzama. |
| Когато съдебното решение е постановено в Ирландия, Кипър или Обединеното кралство, всяка форма на обжалване, предвидена в държавата членка по произход, се третира като жалба по общия ред за целите на параграф 1. | Ja spriedums ir pieņemts Īrijā, Kiprā vai Apvienotajā Karalistē, jebkuru izcelsmes dalībvalstī pieejamu pārsūdzības veidu 1. punkta vajadzībām uzskata par pārsūdzību vispārējā kārtībā. |
| Общи разпоредби | Kopīgi noteikumi |
| При никакви обстоятелства не се допуска постановено в държава членка съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава членка. | Kādā dalībvalstī pieņemts spriedums nekādos apstākļos nav pārskatāms pēc būtības uzrunātajā dalībvalstī. |
| По искане на заинтересована страна съдът по произход издава удостоверение посредством формуляра, установен в приложениеI. | Izcelsmes tiesa pēc jebkuras ieinteresētās puses lūguma izdod apliecību, izmantojot standarta veidlapu I pielikumā. |
| Ако решение съдържа мярка или разпореждане, които не са познати в правото на сезираната държава членка, тази мярка или разпореждане се адаптират, доколкото е възможно, до позната мярка или разпореждане в правото на тази държава членка, които имат равностоен ефект и преследват сходни цели и интереси. | Ja spriedumā noteikts pasākums vai rīkojums, kas nav pazīstams uzrunātās dalībvalsts tiesību aktos, minēto pasākumu vai rīkojumu cik vien iespējams pielāgo pasākumam vai rīkojumam, kas pazīstams minētās dalībvalsts tiesību aktos un kam ir līdzvērtīgas sekas un līdzīgi mērķi un nolūki. |
| Адаптирането не води до последици, надхвърлящи предвиденото в правото на държавата членка по произход. | Šāda pielāgošana nedrīkst radīt sekas, kas pārsniedz izcelsmes dalībvalsts tiesību aktos paredzētās sekas. |
| Всяка от страните може да оспори пред съд адаптирането на мярката или разпореждането. | Jebkura puse var tiesā apstrīdēt pasākuma vai rīkojuma pielāgošanu. |
| При необходимост, от страната, която се позовава на съдебно решение или иска неговото изпълнение, може да се изиска да представи писмен превод или транслитерация на съдебното решение. | Ja vajadzīgs, pusei, kas atsaucas uz spriedumu vai prasa tā izpildi, var prasīt nodrošināt sprieduma tulkojumu vai transliterāciju. |
| Съдебно решение, постановено в държава членка, с което се нарежда плащане посредством глоби, е изпълняемо в сезираната държава членка само ако размерът на плащането е бил окончателно определен от съда по произход. | Dalībvalstī pieņemts spriedums, kas kā sodu nosaka maksājumu, ir izpildāms uzrunātajā dalībvalstī vienīgi tad, ja izcelsmes tiesa ir galīgi noteikusi maksājuma summu. |
| Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава членка подава молба за изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава членка, въз основа на обстоятелството, че тя е чужд гражданин или че няма местоживеене или пребиваване в сезираната държава членка. | No personas, kura vienā dalībvalstī prasa izpildīt spriedumu, kas pieņemts citā dalībvalstī, neprasa nekāda veida nodrošinājumu, garantiju vai ķīlu tā iemesla dēļ, ka šī persona ir ārvalsts pilsonis vai ka tai nav domicila vai pastāvīgas mītnesvietas uzrunātajā dalībvalstī. |
| Когато по настоящия регламент се изисква писмен превод или транслитерация, те се правят на официалния език на съответната държава членка или когато в нея има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици, на който се провежда съдебното производство на мястото, където се прави позоваване на решение, постановено в друга държава членка, или се подава молба за това в съответствие с правото на тази държава членка. | Ja saskaņā ar šo regulu ir nepieciešams tulkojums vai transliterācija, šādu tulkojumu vai transliterāciju veic attiecīgās dalībvalsts oficiālajā valodā vai, ja šajā dalībvalstī ir vairākas oficiālās valodas, tiesvedības oficiālajā valodā vai vienā no oficiālajām valodām tajā vietā, kur atsaucas uz citā valstī pieņemtu spriedumu vai iesniedz pieteikumu saskaņā ar minētās dalībvalsts tiesību aktiem. |
| За целите на формулярите, посочени в членове 53 и 60, преводите или транслитерациите могат да бъдат също на всеки друг официален език или езици на институциите на Съюза, които съответната държава членка е посочила, че може да приема. | Attiecībā uz veidlapām, kas minētas 53. pantā un 60. pantā, tulkojumus vai transliterācijas var veikt jebkurā citā Savienības iestāžu oficiālajā valodā vai valodās, ko attiecīgā dalībvalsts ir norādījusi par pieņemamu. |
| Превод по настоящия регламент се прави от лице, квалифицирано да превежда в една от държавите членки. | Tulkojumu saskaņā ar šo regulu veic persona, kas ir kvalificēta veikt tulkojumus kādā no dalībvalstīm. |
| АВТЕНТИЧНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ СПОГОДБИ | PUBLISKI AKTI UN IZLĪGUMI |
| Автентичен акт, който има изпълнителна сила в държавата членка на произход, подлежи на изпълнение в другите държави членки без да е необходима декларация за изпълняемост. | Publisks akts, kas ir izpildāms izcelsmes dalībvalstī, ir izpildāms pārējās dalībvalstīs, neprasot izpildāmības deklarāciju. |
| Изпълнението на автентичния акт може да бъде отказано само ако явно противоречи на обществения ред (ordre public) на сезираната държава членка. | Publiska akta izpildi var atteikt vienīgi tad, ja šāda izpilde ir acīmredzami pretrunā uzrunātās dalībvalsts sabiedriskajai kārtībai (ordre public). |
| Разпоредбите на раздел 2, раздел 3, подраздел 2 и раздел 4 от глава III се прилагат съответно по целесъобразност към автентичните актове. | Publiskiem aktiem attiecīgi piemēro III nodaļas 2. iedaļu, 3. iedaļas 2. apakšiedaļu un 4. iedaļu. |
| Представеният автентичен акт трябва да отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му в държавата членка по произход. | Publiskajam aktam jāatbilst nosacījumiem, lai noteiktu tā autentiskumu izcelsmes dalībvalstī. |
| Съдебна спогодба, която е изпълняема в държавата членка по произход, се изпълнява в другите държави членки при същите условия като автентичните актове. | Tiesas izlīgumu, kas ir izpildāms izcelsmes dalībvalstī, izpilda pārējās dalībvalstīs saskaņā ar tādiem pašiem nosacījumiem kā publiskos aktus. |
| Компетентният орган или съдът на държавата членка по произход издава удостоверение, по искане на всяка заинтересована страна, като използва формуляра, установен в приложение II, в което се съдържа обобщение на изпълняемото задължение, записано в автентичния акт, или на споразумението между страните, записано в съдебна спогодба. | Izcelsmes dalībvalsts kompetentā iestāde vai tiesa pēc jebkuras no ieinteresēto pušu pieprasījuma izdod apliecību, izmantojot veidlapu II pielikumā, ar publiskajā aktā paredzēto izpildāmo pienākumu kopsavilkumu vai tiesas izlīgumā dokumentēto pušu vienošanās kopsavilkumu. |
| По отношение на настоящия регламент не се изисква легализация или друг вид формалност от същия тип за документи, издадени в държава членка. | Saistībā ar šo regulu dalībvalstī izdotiem dokumentiem neprasa veikt legalizāciju vai citas līdzīgas formalitātes. |
| За да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право. | Lai noteiktu, vai puses domicils ir dalībvalstī, kuras tiesā ir celta prasība, tiesa piemēro savus tiesību aktus. |
| Ако една страна няма местожителство в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дадено дело, тогава, за да се определи дали страната има местожителство в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка. | Ja puses domicils nav dalībvalstī, kuras tiesā ir celta prasība, tad, lai noteiktu, vai puses domicils ir citā dalībvalstī, tiesa piemēro minētās dalībvalsts tiesību aktus. |
