| Source | Target | | За целите на настоящия регламент търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното: | Šajā regulā uzņēmējsabiedrības vai citas juridiskās personas, vai fizisku un juridisku personu apvienības domicils ir vietā, kur ir tās: |
| седалище по устав; | statūtos noteiktā atrašanās vieta; |
| централно управление; или | galvenais birojs; vai |
| основно място на стопанска дейност. | galvenā darbības vieta. |
| По отношение на Ирландия, Кипър и Обединеното кралство „седалище по устав“ означава седалището по регистрация или когато няма такова седалище, мястото на учредяване, или когато няма такова място, мястото, съгласно чието право е създадено. | Īrijas, Kipras un Apvienotās Karalistes vajadzībām “statūtos noteiktā atrašanās vieta” ir juridiskā adrese vai, ja šādas adreses nav, inkorporācijas vieta, vai, ja šādas vietas nav, vieta, saskaņā ar kuras tiesību aktiem veikta izveide. |
| За да се определи дали доверителната собственост се намира в държава членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага своите правила за международно частно право. | Lai noteiktu, vai trasta domicils ir dalībvalstī, kuras tiesā ir celta prasība, tiesa piemēro savas starptautisko privāttiesību normas. |
| Без да се засягат по-благоприятни разпоредби на националното право, лица, които имат местоживеене в държава членка и които са преследвани в наказателните съдилища на друга държава членка, на която не са граждани, за престъпление, което не е извършено умишлено, могат да бъдат защитавани от квалифицирани лица, дори ако те не се явят лично. | Neskarot labvēlīgākus noteikumus valstu tiesību aktos, personas, kam ir domicils kādā dalībvalstī un ko par netīšu noziedzīgu nodarījumu tiesā krimināltiesās citā dalībvalstī, kuras pilsoņi tās nav, var aizstāvēt atbilstīgi kvalificētas personas, pat ja tās neierodas personiski. |
| Сезираният съд по делото обаче може да нареди лично явяване; в случай на неявяване съдебно решение, постановено по гражданския иск, без засегнатото лице да е могло да организира защитата си, не трябва да бъде признато или изпълнено в другите държави членки. | Tomēr tiesa, kurā celta prasība, var prasīt ierasties personiski; ja persona neierodas, spriedums, kas pieņemts civillietā, kurā attiecīgajai personai nav bijusi iespēja nodrošināt sev aizstāvību, nav jāatzīst vai jāizpilda citās dalībvalstīs. |
| Компетентността, посочена в член 8, параграф 2 и член 13 по дела във връзка с действия за предоставяне на поръчителство или гаранция или във връзка с всякакви други действия на трета страна, може да се прилага в държавите членки, включени в списъка, който Комисията изготвя съгласно член 76, параграф 1, буква б) и член 76, параграф 2, само доколкото това се позволява по националното им право. | Šīs regulas 8. panta 2. punktā un 13. pantā noteikto jurisdikciju tiesvedībā par garantiju vai nodrošinājumu vai citā tiesvedībā attiecībā uz trešām personām var izmantot dalībvalstīs, kas iekļautas sarakstā, ko Komisijas sagatavojusi saskaņā ar 76. panta 1. punkta b) apakšpunktu un 76. panta 2. punktu, vienīgi tiktāl, cik tas pieļaujams saskaņā ar valsts tiesību aktiem. |
| Лице, което има местожителство в друга държава членка, може да бъде поканено да се яви в съдилищата на тези държави членки съгласно правилата, установени в този списък относно уведомяването на трети страни. | Personu, kuras domicils ir citā dalībvalstī, var uzaicināt piedalīties tiesvedībā minēto dalībvalstu tiesās saskaņā ar minētajā sarakstā izklāstītajiem noteikumiem par trešo personu piedalīšanos. |
| Съдебни решения, постановени в държава членка по силата на член 8, параграф 2 или член 13, се признават и изпълняват в съответствие с глава III във всяка друга държава членка. | Spriedumus, kas atbilstīgi 8. panta 2. punktam vai 13. pantam pieņemti kādā dalībvalstī, jebkurā citādalībvalstī atzīst un izpilda saskaņā ar III nodaļu. |
| Всякакво действие, което съдебните решения, постановени в държавите членки, включени в списъка по параграф 1, могат да имат в съответствие с правото на тези държави членки по отношение на трети страни поради прилагането на параграф 1, се признава във всички държави членки. | Jebkādas sekas, ko 1. punkta piemērošanas iznākumā 1. punktā minētajā sarakstā iekļautajās dalībvalstīs pieņemtie spriedumi var radīt attiecībā uz trešām personām saskaņā ar minēto dalībvalstu tiesību aktiem, atzīst visās dalībvalstīs. |
| Държавите членки, включени в списъка по параграф 1, предоставят информация в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета [16](„Европейска съдебна мрежа“) за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени във второто изречение на параграф 2. | Šā panta 1. punktā minētajā sarakstā iekļautās dalībvalstis, izmantojot Eiropas Tiesiskās sadarbības tīklu civillietās un komerclietās, kas izveidots ar Padomes Lēmumu 2001/470/EK [16](“Eiropas Tiesiskās sadarbības tīkls”), sniedz informāciju par to, kā saskaņā ar to valsts tiesību aktiem var noteikt 2. punkta otrajā teikumā minēto spriedumu sekas. |
| ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ | PĀREJAS NOTEIKUMI |
| Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10 януари 2015 г. | Šo regulu piemēro tikai tiesvedībā, kura uzsākta, publiskiem aktiem, kas oficiāli sastādīti vai reģistrēti, un tiesu izlīgumiem, kuri apstiprināti vai noslēgti 2015. gada 10. janvārī vai pēc tam. |
| Независимо от член 80, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на посочения регламент. | Neatkarīgi no 80. panta Regulu (EK) Nr. 44/2001 turpina piemērot spriedumiem, kas pieņemti tiesvedībā, kura uzsākta, publiskiem aktiem, kas oficiāli sastādīti vai reģistrēti, un tiesas izlīgumiem, kuri apstiprināti vai noslēgti pirms 2015. gada 10. janvāra un kas ietilpst minētās regulas darbības jomā. |
| ВРЪЗКА С ДРУГИ ИНСТРУМЕНТИ | SAISTĪBA AR CITIEM INSTRUMENTIEM |
| Настоящият регламент не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в инструменти на Съюза или в национално законодателство, хармонизирано съобразно тези инструменти. | Šī regula neliedz piemērot noteikumus, kas konkrētos jautājumos reglamentē jurisdikciju un spriedumu atzīšanu un izpildi un kas ietverti Savienības aktos vai valstu tiesību aktos, kuri saskaņoti ar šādiem aktiem. |
| Настоящият регламент в отношенията между държавите членки отменя Брюкселската конвенция от 1968 г., с изключение на териториите на държавите членки, които попадат в териториалния обхват на посочената Конвенция и които са изключени от действието на настоящия регламент по силата на член 355 от ДФЕС. | Attiecībās starp dalībvalstīm šī regula aizstāj 1968. gada Briseles konvenciju, izņemot attiecībā uz dalībvalstu teritorijām, kuras ir minētās konvencijas teritoriālajā darbības jomā un attiecībā uz kurām šo regulu nepiemēro saskaņā ar LESD 355. pantu. |
| Доколкото настоящият регламент заменя разпоредбите на Брюкселската конвенция от 1968 г. между държавите членки, всяко позоваване на посочената конвенция се разбира като позоваване на настоящия регламент. | Ciktāl šī regula attiecībās starp dalībvalstīm aizstāj 1968. gada Briseles konvencijas noteikumus, visas atsauces uz minēto konvenciju uzskata par atsaucēm uz šo regulu. |
| При условията на членове 70 и 71 настоящият регламент, в отношенията между държавите членки, отменя конвенциите, които обхващат същите области, спрямо които се прилага настоящият регламент. | Saskaņā ar 70. un 71. pantu šī regula attiecībās starp dalībvalstīm aizstāj konvencijas, kas noslēgtas par tiem pašiem jautājumiem kā tie, kuriem piemēro regulu. |
| По конкретно се отменят конвенциите, включени в списъка, който Комисията изготвя съгласно член 76, параграф 1, буква в) и член 76, параграф 2. | Jo īpaši aizstātas tiek konvencijas, kas iekļautas Komisijas sagatavotajā sarakstā saskaņā ar 76. panta 1. punkta c) apakšpunktu un 76. panta 2. punktu. |
| Конвенциите, които са посочени в член 69, продължават да действат по отношение на области, спрямо които не се прилага настоящият регламент. | Konvencijas, kas minētas 69. pantā, paliek spēkā attiecībā uz jautājumiem, kuros nepiemēro šo regulu. |
| Те продължават да действат по отношение на постановени съдебни решения, автентични актове, формално съставени или вписани и съдебни спогодби, одобрени или сключени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 44/2001. | Tās paliek spēkā attiecībā uz spriedumiem, kas pieņemti, publiskajiem aktiem, kuri oficiāli sastādīti vai reģistrēti, un tiesas izlīgumiem, kas apstiprināti vai noslēgti pirms Regulas (EK) Nr. 44/2001 spēkā stāšanās dienas. |
| Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения. | Šī regula neietekmē konvencijas, kurās dalībvalstis ir līgumslēdzējas puses un kuras saistībā ar konkrētiem jautājumiem reglamentē jurisdikciju vai spriedumu atzīšanu vai izpildi. |
| С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин: | Lai 1. punktu interpretētu vienveidīgi, to piemēro šādi: |
| настоящият регламент не пречи съд на държава членка, коятое страна по конвенция, отнасяща се до специфична област, да се признае за компетентен в съответствие с тази конвенция, дори когато ответникът е с местоживеене в друга държава членка, която не е страна по тази конвенция. | šī regula neliedz tiesai kādā valstī, kura ir līgumslēdzēja puse kādā konvencijā par kādu konkrētu jautājumu, īstenot jurisdikciju saskaņā ar attiecīgo konvenciju, pat ja atbildētāja domicils ir citā dalībvalstī, kura nav attiecīgās konvencijas līgumslēdzēja puse. |
| Сезираният съд прилага във всички случаи член 28 от настоящия регламент; | Tiesai, kas izskata prasību, jebkurā gadījumā piemēro šīs regulas 28. pantu; |
| съдебни решения, постановени в държава членка от съд, упражняващ компетентност по силата на конвенция, засягаща специфична област, се признават и изпълняват в другите държави членки в съответствие с настоящия регламент. | spriedumus, ko kādā dalībvalstī ir pieņēmusi tiesa, īstenojot konvencijā par kādu konkrētu jautājumu paredzētu jurisdikciju, saskaņā ar šo regulu atzīst un izpilda citā dalībvalstī. |
| Когато конвенция относно специфична област, по която са страни както държавата-членка по произход, така и сезираната държава членка, установява условия за признаване и изпълнение на съдебни решения, се прилагат тези условия. | Ja konvencija par kādu konkrētu jautājumu, kuras līgumslēdzējas puses ir gan izcelsmes dalībvalsts, gan uzrunātā dalībvalsts, paredz nosacījumus spriedumu atzīšanai un izpildei, tad piemēro minētos nosacījumus. |
| Във всеки случай разпоредбите на настоящия регламент относно признаване и изпълнение на съдебни решения могат да бъдат приложени. | Jebkurā gadījumā var piemērot šīs regulas noteikumus par spriedumu atzīšanu un izpildi. |
| Настоящият регламент не засяга споразумения, по силата на които държавите членки са се задължили преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 44/2001 съгласно член 59 от Брюкселската конвенция от 1968 г., да не признават съдебни решения, постановени по-специално в други държави, страни по тази конвенция, срещу ответници, които имат местоживеене или обичайно пребиваване в трета държава, когато в случаите, предвидени по член 4 от посочената конвенция, съдебното решение би могло да се основава единствено на компетентността, определена във втория параграф на член 3 от посочената конвенция. | Šī regula neietekmē nolīgumus, ar kuriem dalībvalstis pirms Regulas (EK) Nr. 44/2001 stāšanās spēkā saskaņā ar 1968. gada Briseles konvencijas 59. pantu ir uzņēmušās neatzīt spriedumus, kas citās minētās konvencijas līgumslēdzējās valstīs pieņemti attiecībā uz atbildētājiem, kuru domicils vai pastāvīgā mītnesvieta ir kādā trešā valstī, ja minētās konvencijas 4. pantā noteiktajos gadījumos spriedumu var pamatot vienīgi ar jurisdikciju, kas norādīta minētās konvencijas 3. panta otrajā daļā. |
| Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенция от Лугано от 2007 г. | Šī regula neietekmē 2007. gada Lugāno konvencijas piemērošanu. |
| Настоящият регламент не засяга прилагането на Конвенцията от Ню Йорк от 1958 г. | Šī regula neietekmē 1958. gada Ņujorkas konvencijas piemērošanu. |
| Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранни конвенции и споразумения между трета държава и държава членка, сключени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 44/2001, които се отнасят до въпроси, уредени с настоящия регламент. | Šī regula neietekmē tādu divpusēju konvenciju un nolīgumu piemērošanu, kas noslēgti starp trešo valsti un dalībvalsti pirms Regulas (EK) Nr. 44/2001 spēkā stāšanās dienas un kas attiecas uz jautājumiem, kurus reglamentē šī regula. |
| ГЛАВА VIII | VIII NODAĻA |
| Държавите членки предоставят, в рамките на Европейската съдебна мрежа и с оглед оповестяването на тази информация на широката общественост, описание на националните правила и процедури относно изпълнението, включително органите, отговорни за изпълнението, и информацията относно ограниченията при изпълнението, по-специално правилата за защита на длъжниците или давностни срокове. | Dalībvalstis, izmantojot Eiropas Tiesiskās sadarbības tīklu, ar mērķi darīt informāciju publiski pieejamu sniedz valsts noteikumu un procedūru aprakstu par spriedumu izpildi, tostarp iestādes, kas kompetentas veikt izpildi, un informāciju par izpildes ierobežojumiem, jo īpaši parādnieka aizsardzības noteikumus un noilguma termiņu ierobežojumus. |
| Държавите членки актуализират тази информация непрекъснато. | Dalībvalstis šo informāciju nepārtraukti atjaunina. |
| Най-късно до 10 януари 2014 г. държавите членки съобщават на Комисията: | Dalībvalstis līdz 2014. gada 10. janvārim Komisijai paziņo: |
| съдилищата, в които трябва да бъде подадена молбата за отказ за изпълнение съгласно член 47, параграф 1; | tiesas, kam jāiesniedz sprieduma izpildes atteikuma pieteikums saskaņā ar 47. panta 1. punktu; |
| съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2; | tiesas, kurās iesniedz pārsūdzību par sprieduma izpildes atteikuma lēmuma piemērošanu saskaņā ar 49. panta 2. punktu; |
| съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50; и | tiesas, kurās iesniedz jebkādu tālāku pārsūdzību saskaņā ar 50. pantu; un |
| езиците, приети за превод на формулярите, посочени в член 57, параграф 2. | valodas, kas ir pieņemamas veidlapu tulkojumiem, kā minēts 57. panta 2. punktā. |
| Комисията осигурява публичен достъп до информацията чрез всички подходящи средства и по-специално посредством Европейската съдебна мрежа. | Komisija dara informāciju publiski pieejamu ar piemērotu līdzekļu palīdzību, jo īpaši – izmantojot Eiropas Tiesiskās sadarbības tīklu. |
| Държавите членки нотифицират Комисията за: | Dalībvalstis paziņo Komisijai: |
| правилата за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2; | noteikumus par jurisdikciju, kas minēti 5. panta 2. punktā un 6. panta 2. punktā; |
| правилата относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65; и | noteikumus par trešo personu piedalīšanos, kas minēti 65. pantā; un |
| конвенциите, посочени в член 69. | konvencijas, kas minētas 69. pantā. |
| Комисията изготвя съответните списъци въз основа на нотификациите от държавите членки, посочени в параграф 1. | Komisija, pamatojoties uz 1. punktā minētajiem dalībvalstu paziņojumiem, sagatavo attiecīgus sarakstus. |
| Държавите членки нотифицират Комисията за всички последващи изменения, които е необходимо да се направят в тези списъци. | Dalībvalstis informē Komisiju par jebkādiem turpmākiem grozījumiem, kas izdarāmi minētajos sarakstos. |
| Комисията изменя съответно списъците. | Komisija minētajos sarakstos izdara attiecīgus grozījumus. |
| Комисията публикува списъците и направените в тях последващи изменения в Официален вестник на Европейския съюз. | Komisija sarakstus un jebkādus turpmākus tajos izdarītus grozījumus publicē Eiropas Savienības Oficiālajā Vēstnesī. |
| Комисията осигурява публичен достъп до информацията, за която е направена нотификация съгласно параграфи 1 и 3, чрез всички други подходящи средства, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа. | Komisija publisko visu informāciju, kas paziņota atbilstīgi 1. un 3. punktam, izmantojot jebkādus piemērotus līdzekļus, jo īpaši – izmantojot Eiropas Tiesiskās sadarbības tīklu. |
| На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 78 във връзка с измененията на приложения I и II. | Komisija tiek pilnvarota pieņemt deleģētos aktus saskaņā ar 78. pantu attiecībā uz I un II pielikuma grozījumiem. |
| На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия. | Pilnvaras pieņemt deleģētos aktus Komisijai piešķir, ievērojot šajā pantā izklāstītos nosacījumus. |
| Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 77, се предоставя на Комисията за неограничен срок, считано от 9 януари 2013 г. | Pilnvaras pieņemt 77. pantā minētos deleģētos aktus Komisijai piešķir uz nenoteiktu laiku no 2013. gada 9. janvāra. |
| Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета. | Tiklīdz tā pieņem deleģētu aktu, Komisija par to paziņo vienlaikus Eiropas Parlamentam un Padomei. |
| Делегиран акт, приет съгласно член 77, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. | Saskaņā ar 77. pantu pieņemts deleģētais akts stājas spēkā tikai tad, ja divos mēnešos no dienas, kad minētais akts paziņots Eiropas Parlamentam un Padomei, ne Eiropas Parlaments, ne Padome nav izteikuši iebildumus vai ja pirms minētā laikposma beigām gan Eiropas Parlaments, gan Padome ir informējuši Komisiju par savu nodomu neizteikt iebildumus. |
| До 11 януари 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент. | Komisija līdz 2022. gada 11. janvārim iesniedz Eiropas Parlamentam, Padomei un Eiropas Ekonomikas un sociālo lietu komitejai ziņojumu par šīs regulas piemērošanu. |
| В този доклад се включва оценка на евентуалната нужда от допълнително разширяване на обхвата на правилата относно компетентността за ответниците, които нямат местоживеене в държава членка, като се отчита функционирането на настоящия регламент и евентуалните развития на международно равнище. | Minētajā ziņojumā ietver novērtējumu par to, vai, iespējams,ir nepieciešams paplašināt noteikumus par jurisdikciju, attiecinot tos arī uz atbildētājiem, kuru domicils nav dalībvalstī, ņemot vērā šīs regulas darbību un iespējamās starptautiskās tendences. |
