| Source | Target | | Ако не съществува обявена пазарна цена за идентичен награден кредит, справедливата стойност трябва да се измерва с използване на друг метод за остойностяване. | Ja identiskiem bonuspunktiem nav kotētas tirgus cenas, patieso vērtību novērtē, izmantojot citu vērtēšanas paņēmienu. |
| Предприятието може да оцени справедливата стойност на наградните кредити чрез позоваване на справедливата стойност на наградите, срещу които те могат да бъдат заменени. | Uzņēmums drīkst novērtēt bonuspunktu patieso vērtību, pamatojoties uz to piešķīrumu patieso vērtību, par kuru tos varētu izpirkt. |
| Справедливата стойност на наградните кредити отчита, както е уместно: | Attiecībā uz piešķirto bonuspunktu patieso vērtību attiecīgi ņem vērā: |
| размера на отстъпките или стимулите, които иначе би трябвало да бъдат предложени на клиентите, които не са спечелили наградни кредити от първоначална продажба; | atlaižu vai procentu summu, ko pretējā gadījumā piedāvās klientiem, kas nav ieguvuši bonuspunktus no sākotnējās pārdošanas; |
| частта от наградните кредити, които не се очаква да бъдат поискани от клиентите; както и | to bonuspunktu proporcionālo attiecību, kurus saskaņā ar prognozēm klienti neizpirks; |
| риска от неизпълнение на задължение. | pienākuma nepildīšanas risku. |
| Ако клиентите могат да избират сред различни награди, справедливата стойност на наградните кредити отразява справедливата стойност на гамата налични награди, претеглени пропорционално на честотата, с която се очаква даденанаграда да бъде избрана. | Ja klienti var izvēlēties dažāda veida atlīdzības, bonuspunktu patiesā vērtība atspoguļo pieejamā atlīdzību klāsta patiesās vērtības, izsvērtas proporcionāli sagaidāmajam biežumam, ar kādu katra atlīdzība tiks izvēlēta. |
| При някои обстоятелства могат да се използват други методи за остойностяване. | Atsevišķās situācijās var izmantot citus vērtēšanas paņēmienus. |
| Например, ако трета страна доставя наградите и предприятието ѝ плаща за всеки награден кредит, който то предоставя, то може да оцени справедливата стойност на наградните кредити чрез позоваване на сумата, която плаща на третата страна, като добави разумен марж на печалба. | Piemēram, ja trešā persona nodrošina balvas un uzņēmums maksā trešajai personai par katru piešķirto bonuspunktu, tas var novērtēt bonuspunktu patieso vērtību, pamatojoties uz summu, kādu tas maksā trešai personai, pieskaitot saprātīgu peļņas procentu. |
| Необходима е преценка, за да се избере и приложи методът за остойностяване, който удовлетворява изискванията на параграф 6 от консенсуса и е най-подходящ при съответните обстоятелства. | Lai izvēlētos un piemērotu vērtēšanas paņēmienu, kas apmierina komisijas viedokļa 6. punkta prasības un ir visatbilstīgākais konkrētajā situācijā, nepieciešams vērtējums. |
| КРМСФО 17 | SFPIK interpretācija. |
| „Разпределения на непарични активи на собствениците“ | Nenaudas aktīvu sadale īpašniekiem |
| Г141 [Изискванията не се прилагат] | D141 [Nepiemēro attiecībā uz prasībām] |
| Г142 Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. | D142 Pēc virsraksta „Atsauces” pievieno atsauci uz 13. SFPS „Patiesās vērtības novērtēšana”. |
| Г143 Параграф 17 се изменя, както следва: | D143 Standarta 17. punktu groza šādi: |
| 17 Ако след края на отчетния период, но преди финансовият отчет да бъде одобрен за публикуване, предприятието декларира дивидент за разпределение на непаричен актив, то оповестява: | Ja uzņēmums paziņo par nenaudas aktīva izmaksu dividendēs pēc pārskata perioda beigām, bet pirms finanšu pārskati ir apstiprināti publiskošanai, tas atklāj šādu informāciju: |
| справедливата стойност на подлежащия на разпределение актив към края на отчетния период, ако е различна от неговата балансова стойност, и информацията за използваните за определяне на тази справедлива стойност методи, изисквана съгласно параграфи 93, букви б), г), ж) и и) и параграф 99 от МСФО 13. | pārskata perioda beigās sadalāmā aktīva patieso vērtību, ja tā atšķiras no uzskaites vērtības, un informāciju par metodi (metodēm), kas izmantota (izmantotas) šīs patiesās vērtības novērtēšanai, kā pieprasīts 13. SFPS 93. punkta b), d), g) un i) apakšpunktā. |
| Г144 Добавя се параграф 20, както следва: | D144 Pievieno šādu 20. punktu: |
| 20 С МСФО 13, издаден през май 2011 г., се изменя параграф 17. | Atbilstīgi 2011. gada maijā izdotajam 13. SFPS tiek grozīts 17. punkts. |
| КРМСФО 19 | SFPIK interpretācija. |
| „Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал“ (изменен през септември 2010 г.) | Finanšu saistību dzēšana ar kapitāla instrumentiem (grozīts 2010. gada septembrī) |
| Г145 [Изискванията не се прилагат] | D145 [Nepiemēro attiecībā uz prasībām] |
| Г146 Под заглавието „Препратки” се добавя препратка към МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност“. | D146 Pēc virsraksta „Atsauces” pievieno atsauci uz 13. SFPS „Patiesās vērtības novērtēšana”. |
| Г147 Параграф 7 се изменя, както следва: | D147 Standarta 7. punktu groza šādi: |
| Г148 Добавя се параграф 15, както следва: | D148 Pievieno šādu 15. punktu: |
| 15 С МСФО 13, издаден през май 2011 г., се изменя параграф 7. | Atbilstīgi 2011. gada maijā izdotajam 13. SFPS tiek grozīts 7. punkts. |
| РАЗЯСНЕНИЕ 20 НА КРМСФО | SFPIK 20. INTERPRETĀCIJA |
| Разходи за отстраняване на повърхностния слой в производствената фаза на открита мина | Segkārtas noņemšanas izmaksas virszemes raktuvju izstrādes posmā |
| ПРЕПРАТКИ | ATSAUCES |
| Концептуална рамка за финансово отчитане | Finanšu pārskatu sagatavošanas konceptuālais pamats |
| МСС 1 Представяне на финансови отчети | SGS Finanšu pārskatu sniegšana |
| МСС 2 Материални запаси | SGS Krājumi |
| МСС 16 Имоти, машини и съоръжения | SGS Pamatlīdzekļi |
| МСС 38 Нематериални активи | SGS Nemateriālie aktīvi |
| КОНТЕКСТ | KONTEKSTS |
| 1 При дейностите в областта на добива в открити минипредприятията могат да счетат за необходимо да премахнат отпадъчните материали от мините („свръхтовар“) с цел осигуряване на достъп до залежите на минерални руди. | 1 Veicot izrakteņu ieguves virszemes darbības, uzņēmumi var uzskatīt par nepieciešamu atbrīvoties no raktuvju atkritumiem ("segkārtas"), lai piekļūtu minerālu rūdas atradnēm. |
| Дейността по премахване на отпадъците е известна като „отстраняване на повърхностния слой“. | Šo darbību, ar kuru atbrīvojas no atkritumiem, apzīmē kā "segkārtas noņemšanu". |
| 2 По време на фазата на разработване на мината (преди започване на производство) разходите за отстраняване на повърхностния слой обикновено се капитализират като част от амортизируемите разходи за сгради, разработване и построяване на мината. | 2 Raktuvju attīstības posmā (pirms izstrādes sākuma), segkārtas noņemšanas izmaksas parasti tiek kapitalizētas kā daļa no raktuvju izveides, attīstības un būvniecības nolietojuma izmaksām. |
| Тези капитализирани разходи се амортизират системно обикновено чрез използването на метода според количеството произведена продукция след започване на производството. | Šo kapitalizēto izmaksu vērtību regulāri samazina jeb amortizē — parasti, pēc izstrādes sākšanas izmantojot ražošanas vienību metodi. |
| 3 По време на производствената фаза на мината минното предприятие може да продължи да отстранява свръхтовар и да поема разходи за отстраняване на повърхностния слой. | 3 Izrakteņu ieguves uzņēmums raktuvju izstrādes posmā var turpināt noņemt segkārtu, un tam var rasties segkārtas noņemšanas izmaksas. |
| 4 Премахнатият при отстраняването на повърхностния слой материал по време на производствената фаза няма непременно да представлява 100 % отпадъци; често той ще бъде комбинация от руда и отпадъци. | 4 Izstrādes posmā noņemtie materiāli ne vienmēr 100 % gadījumā ir atkritumi; bieži vien tā ir rūdas un atkritumu kombinācija. |
| Съотношението между руда и отпадъци може да варира от неикономическо ниско ниво до рентабилно високо ниво. | Rūdas un atkritumu attiecība var būt no neekonomiski zemas līdz pat peļņu nesošai augstai procentuālajai attiecībai. |
| Премахването на материал с ниско съотношение на руда и отпадъци може да осигури използваем материал, който може да бъде употребен при производството на материални запаси. | Noņemot materiālu ar zemu rūdas procentuālo daļu, var tikt iegūti daži rūpnieciski izmantojami materiāli, kas var noderēt krājuma izveidei. |
| Това премахване може също да осигури достъп до по-дълбоки нива на материали, които имат по-високо съотношение на руда и отпадъци. | Veicot šādu noņemšanu, var tikt gūta arī piekļuve dziļākiem materiāla slāņiem, kam ir augstāka rūdas attiecība pret atkritumiem. |
| Следователно може да има две ползи за предприятието от дейността по отстраняване на повърхностния слой: използваема руда, която може да се употреби при производството на материални запаси, и подобрен достъп до допълнителни количества материали, които ще бъдат добити в бъдещи периоди. | Tādējādi uzņēmums, veicot segkārtas noņemšanas darbību, var gūt divējādu labumu: rūpnieciski izmantojamo rūdu var izmantot, lai izveidotu krājumu un lai uzlabotu piekļuvi lielākiem materiāla daudzumiem, kas tiks iegūti raktuvēs turpmākos periodos. |
| 5 Настоящото разяснение разглежда кога и как да се отчитат отделно тези две ползи, които възникват от дейността по отстраняване на повърхностния слой, както и как да се измерват тези ползи както първоначално, така и на последващ етап. | 5 Šajā interpretācijā tiek aplūkots, kad un kā atsevišķi uzskaitīt šos divus ieguvumus, kas rodas, veicot segkārtas noņemšanas darbību, un kā veikt šos ieguvumu sākotnējo un turpmāku novērtēšanu. |
| 6 Настоящото разяснение се отнася до разходите за премахване на отпадъци, които възникват при добив в открита мина по време на производствената фаза на мината („производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой“). | 6 Šī interpretācija attiecas uz atkritumu aizvākšanas izmaksām, kas rodas izrakteņu ieguves virszemes darbībās raktuvju izstrādes posmā ("izstrādes posma segkārtas noņemšanas izmaksas"). |
| ВЪПРОСИ | JAUTĀJUMI |
| 7 Настоящото разяснение разглежда следните въпроси: | 7 Šajā interpretācijā aplūkoti šādi jautājumi: |
| признаване на производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой като актив; | izstrādes posma segkārtas noņemšanas izmaksu kā aktīva atzīšana; |
| първоначално измерване на актива от дейността за отстраняване на повърхностния слой; и | segkārtas noņemšanas darbības aktīva sākotnējā novērtēšana un |
| последващо измерване на актива от дейността за отстраняване на повърхностния слой. | segkārtas noņemšanas darbības aktīva turpmāka novērtēšana. |
| КОНСЕНСУС | VIENPRĀTĪBA |
| Признаване на производствени разходи за отстраняване на повърхностния слой като актив | Izstrādes posma segkārtas noņemšanas izmaksu kā aktīva atzīšana |
| 8 Доколкото ползата от дейността по отстраняване на повърхностния слой се реализира под формата на произведени материални запаси, предприятието отчита разходите за тази дейност по отстраняване на повърхностния слой съгласно принципите на МСС 2 Материални запаси. | 8 Ciktāl no segkārtas noņemšanas darbības gūtais labums tiek realizēts kā radītais krājums, uzņēmums uzskaita segkārtas noņemšanas darbības izmaksas saskaņā ar principiem, kas noteikti 2. SGS Krājumi. |
| Доколкото ползата се състои в подобряване достъпа до руда, предприятието признава тези разходи като нетекущ актив, ако са изпълнени критериите по параграф 9 по-долу. | Ciktāl gūtais labums ir uzlabota piekļuve rūdai, uzņēmums atzīst šīs izmaksas kā ilgtermiņa aktīvu, ja ir spēkā turpmāk 9. punktā minētie nosacījumi. |
| В настоящото разяснение нетекущият актив е посочен като „актив от дейността по отстраняване на повърхностния слой“. | Šajā interpretācijā ilgtermiņa aktīvs tiek apzīmēts kā "segkārtas noņemšanas darbības aktīvs". |
| 9 Предприятието признава актива от дейността по отстраняване на повърхностния слой, ако и само ако са изпълнени всички от следните условия: | 9 Uzņēmums atzīst segkārtas noņemšanas darbības aktīvu tikai tad, ja ir spēkā visi turpmāk minētie nosacījumi: |
| има вероятност предприятието да получи бъдеща икономическа полза (подобрен достъп до рудното тяло), свързана с дейността по отстраняване на повърхностния слой; | ir ticams, ka uzņēmumā ieplūdīs ar segkārtas noņemšanas darbību saistītie nākotnes saimnieciskie labumi (labāka piekļuve rūdai); |
| предприятието може да идентифицира компонента на рудното тяло, достъпът до който е подобрен; и | uzņēmums spēj identificēt rūdas komponentu, kuram ir uzlabojusies piekļuve; un |
