Bulgarian to Latvian European Commission terminology (DGT)

Search term or phrase in this TERMinator '. "." . '

Purchase TTMEM.com full membership to search this dictionary
 
 
Share this dictionary/glossary:
 

 
database_of_translation_agencies
 

SourceTarget
Добавят се заглавие и параграфи НП38А—НП38Енето се извършва в рамките на една и съща институция (банка по сетълмента, централна банка или централен депозитар на ценни книжа); както иnorēķini notiek ar vienas un tās pašas norēķinu iestādes (piemēram, norēķinu bankas, centrālās bankas vai centrālā vērtspapīru depozitārija) starpniecību, un
налице е кредитен механизъм, действащ в рамките на един ден, който може да предостави достатъчни наличности овърдрафт за извършване обработването на плащанията на датата на уреждане за всяка от страните, като също така е практически сигурно, че задълженията към кредитния механизъм ще бъдат изпълнени при поискване.ir ieviests vienas dienas kredītmehānisms, kas nodrošinās pietiekamas pārtēriņa summas, lai norēķinu dienā būtu iespējams apstrādāt visu pušu maksājumus, un faktiski ir skaidrs, ka gadījumā, ja vienas dienas kredītmehānisma izmantošana būs vajadzīga, attiecīgās saistības tiks izpildītas.
за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрилаar ko īsteno ciešāku sadarbību attiecībā uz vienotas patentaizsardzības izveidi
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 118, първа алинея от него,ņemot vērā Līgumu par Eiropas Savienības darbību un jo īpaši tā 118. panta pirmo daļu,
като взеха предвид Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 г. за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита [1],ņemot vērā Padomes Lēmumu 2011/167/ES (2011. gada 10. marts), ar ko atļauj ciešāku sadarbību attiecībā uz vienotas patentaizsardzības izveidi [1],
Създаването на правни условия, даващи възможност на предприятията да приспособят дейностите си по производството и дистрибуцията на продукти отвъд националните граници и осигуряващи им по-голям избор и възможности, допринася за постигането на целите, установени в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз.Lai sasniegtu Līguma par Eiropas Savienību 3. panta 3. punktā noteiktos Savienības mērķus, ir lietderīgi izveidot tādus juridiskus nosacījumus, lai uzņēmumi varētu pielāgot produktu izstrādi un izplatīšanu pāri valstu robežām un lai uzņēmumiem pavērtu plašākas izvēles iespējas un izdevības.
Единната патентна закрила в рамките на вътрешния пазар или поне в значителна част от него следва да бъде част от правните инструменти, с които разполагат предприятията.Vienam no uzņēmumiem pieejamajiem juridiskajiem līdzekļiem vajadzētu būt vienotai patentaizsardzībai visā iekšējā tirgū vai vismaz tā nozīmīgā daļā.
Съгласно член 118, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) мерките, които се приемат в рамките на създаването и функционирането на вътрешния пазар, следва да включват осигуряването на единна патентна закрила в целия Съюз и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.Saskaņā ar 118. panta pirmo daļu Līgumā par Eiropas Savienības darbību (LESD), veidojot iekšējo tirgu vai nodrošinot tā darbību, viens no īstenojamiem pasākumiem ir vienotas patentaizsardzības izveide visā Savienībā un centralizētas atļauju piešķiršanas, koordinācijas un uzraudzības kārtības izveide visā Savienībā.
На 10 март 2011 г. Съветът прие Решение 2011/167/ЕС за разрешаване на засилено сътрудничество между Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство (наричани по-нататък „участващите държави-членки“) в областта на създаването на единна патентна закрила.Padome 2011. gada 10. martā pieņēma Lēmumu 2011/167/ES, ar ko atļauj ciešāku sadarbību attiecībā uz vienotas patentaizsardzības izveidi starp Beļģiju, Bulgāriju, Čehijas Republiku, Dāniju, Vāciju, Igauniju, Īriju, Grieķiju, Franciju, Kipru, Latviju, Lietuvu, Luksemburgu, Ungāriju, Maltu, Nīderlandi, Austriju, Poliju, Portugāli, Rumāniju, Slovēniju, Slovākiju, Somiju, Zviedriju un Apvienoto Karalisti (turpmāk “iesaistītās dalībvalstis”).
Единната патентна закрила ще насърчи научния и технически прогрес и функционирането на вътрешния пазар, като направи достъпа до патентната система по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка.Vienkāršojot piekļuvi patentu sistēmai un padarot to lētāku un juridiski drošu, vienotā patentaizsardzība sekmēs zinātnes un tehnikas progresu un iekšējā tirgus darbību.
Тя също така ще подобри равнището на патентна закрила, като даде възможност за получаване на единна патентна закрила на териториите на участващите държави-членки и премахне разходите и усложненията, с които се сблъскват предприятията в целия Съюз.Tāpat, nodrošinot iespēju iegūt vienotu patentaizsardzību iesaistītajās dalībvalstīs, tā uzlabos patentaizsardzības līmeni, kā arī mazinās izmaksas un sarežģītību uzņēmumiem visā Savienībā.
Единната патентна закрила следва да се предоставя на притежателите на европейски патент както от участващите държави-членки, така и от други държави, независимо от тяхното гражданство, място на пребиваване или място на установяване.Tai vajadzētu būt pieejamai gan iesaistīto dalībvalstu, gan citu valstu Eiropas patenta īpašniekiem neatkarīgi no to valstspiederības, dzīvesvietas valsts vai valsts, kurā tie veic uzņēmējdarbību.
С Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (наричана по-нататък „Европейската патентна конвенция“), бе създадена Европейската патентна организация, която бе натоварена със задачата да издава европейски патенти.Ar 1973. gada 5. oktobra Konvenciju par Eiropas patentu piešķiršanu, kas grozīta 1991. gada 17. decembrī un 2000. gada 29. novembrī (turpmāk “EPK”), ir izveidota Eiropas Patentu organizācija un tai uzticēts uzdevums piešķirt Eiropas patentus.
Тази задача се изпълнява от Европейското патентно ведомство (наричано по-нататък „ЕПВ“).Šo uzdevumu veic Eiropas Patentu iestāde (turpmāk “EPI”).
Издаваните от ЕПВ европейски патенти следва, при искане от страна на патентопритежателя, да се ползват с единно действие съгласно настоящия регламент в участващите държави-членки.Pēc patenta īpašnieka pieprasījuma EPI piešķirtam Eiropas patentam saskaņā ar šo regulu vajadzētu noteikt vienotu spēku iesaistītajās dalībvalstīs.
Такива патенти по-нататък се означават като „европейски патенти с единно действие“.Šādu patentu turpmāk dēvē par “vienota spēka Eiropas patentu”.
В съответствие с част девета от Европейската патентна конвенция група от договарящи страни по Европейската патентна конвенция могат да предвидят издадените за тези държави европейски патенти да имат единно действие.Saskaņā ar EPK IX daļu EPK līgumslēdzēju valstu grupa var paredzēt, ka Eiropas patentam, kas piešķirts attiecībā uz minētajām valstīm, ir vienots raksturs.
Настоящият регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от Европейската патентна конвенция, договор за регионални патенти по смисъла на член 45, алинея 1 от Договора за патентно коопериране от 19 юни 1970 г., последно изменен на 3 февруари 2001 г., и специално споразумение по смисъла на член 19 от Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. и последно изменена на 28 септември 1979 г.Šī regula ir īpašs līgums EPK 142. panta nozīmē, reģionāls patentu līgums 1970. gada 19. jūnija Patentu kooperācijas līguma, kas pēdējo reizi grozīts 2001. gada 3. februārī, 45. panta 1. punkta nozīmē un īpaša vienošanās Parīzes konvencijas rūpnieciskā īpašuma aizsardzībai, kas parakstīta Parīzē 1883. gada 20. martā un pēdējo reizi grozīta 1979. gada 28. septembrī, 19. panta nozīmē.
Единната патентна закрила следва да бъде постигната, като се осигури единно действие на европейските патенти на етапа след издаването им съгласно настоящия регламент и по отношение на участващите държави-членки.Vienota patentaizsardzība būtu jāsasniedz, ar šo regulu nosakot vienotu spēku Eiropas patentiem pēc to piešķiršanas un nosakot to attiecībā uz visām iesaistītajām dalībvalstīm.
Основната характеристика на европейските патенти с единно действие следва да бъде техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки.Vienota spēka Eiropas patenta galvenajai iezīmei vajadzētu būt tā vienotajam raksturam, proti – vienādas aizsardzības nodrošināšana un vienāds spēks visās iesaistītajās dalībvalstīs.
Следователно всеки европейски патент с единно действие следва да бъде ограничаван, прехвърлян или обявяван за недействителен, или действието му да се прекратява само по отношение на всички участващи държави-членки.Līdz ar to vienota spēka Eiropas patentu varētu ierobežot, nodot citai personai vai anulēt, vai tas varētu zaudēt spēku tikai visās iesaistītajās dalībvalstīs.
Европейски патент с единно действие следва да може да бъде лицензиран за цялата или за част от територията на участващите държави-членки.Vajadzētu būt iespējai attiecībā uz vienota spēka Eiropas patentu piešķirt licenci attiecībā uz visu iesaistīto dalībvalstu teritorijām vai uz to daļu.
С цел да се гарантира еднакъв материалноправен обхват на закрилата, която се предоставя чрез единната патентна закрила, единствено европейските патенти, които са издадени за участващите държави-членки с еднакъв набор от претенции, следва да се ползват от единно действие.Lai nodrošinātu, ka ar vienotu patentaizsardzību tiek piešķirts pēc būtības vienāds aizsardzības apjoms, vienots spēks būtu jānosaka tikai tiem Eiropas patentiem, kas piešķirti attiecībā uz visām iesaistītajām dalībvalstīm un kam ir tāds pats pretenziju kopums.
На последно място, единното действие, предоставено на европейски патент, следва да има акцесорен характер и следва да се счита, че не се е породило, доколкото основният европейски патент е бил обявен за недействителен или ограничен.Visbeidzot, Eiropas patentam piešķirtajam vienotajam spēkam vajadzētu būt papildinošam, un būtu jāuzskata, ka tas nepastāv tiktāl, ciktāl ir ticis anulēts vai ierobežots tā pamatā esošais Eiropas patents.
В съответствие с общите принципи на патентното право и с член 64, параграф 1 от Европейската патентна конвенция единната патентна закрила следва да има обратно действие в участващите държави-членки, считано от датата на публикуване на съобщението за издаване на европейския патент в Европейския патентен бюлетин.Saskaņā ar patenttiesību vispārējiem principiem un EPK 64. panta 1. punktu vienotajai patentaizsardzībai iesaistītajās dalībvalstīs būtu jāstājas spēkā ar atpakaļejošu datumu no dienas, kad Eiropas Patentu biļetenā publicēts paziņojums par Eiropas patenta piešķiršanu.
При пораждане на действието на единната патентна закрила участващите държави-членки следва да гарантират, че европейският патент се счита за непородил действие като национален патент на тяхната територия, за да се избегне двойната патентна закрила.Kad stājas spēkā vienota patentaizsardzība, iesaistītajām dalībvalstīm būtu jānodrošina, ka netiek uzskatīts, ka Eiropas patents to teritorijā ir stājies spēkā kā valsts patents, lai izvairītos no dubultas patentaizsardzības.
Европейският патент с единно действие следва да предоставя на своя притежател правото да забрани на всяко трето лице да извършва действия, срещу които патентът осигурява закрила.Ar vienota spēka Eiropas patentu tā īpašniekam būtu jādod tiesības nepieļaut, ka kāda trešā persona veic darbības, pret kurām patents nodrošina aizsardzību.
Това следва да се постигне чрез създаването на Единен патентен съд.Tas būtu jānodrošina, izveidojot vienotu patentu tiesu.
По въпросите, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент или на Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод [3], следва да се прилагат разпоредбите на Европейската патентна конвенция, Споразумението за Единен патентен съд, включително разпоредбите от него, с които се определя обхватът на правото и неговите ограничения, както и националното право, включително разпоредбите на международното частно право.Jautājumos, uz kuriem neattiecas šī regula vai Padomes Regula (ES) Nr. 1260/2012 (2012. gada 17. decembris), ar ko īsteno ciešāku sadarbību attiecībā uz vienotas patentaizsardzības izveidi, ciktāl tas attiecas uz piemērojamo tulkošanas kārtību [3], būtu jāpiemēro EPK noteikumi, Nolīgums par vienotu patentu tiesu, tostarp tā noteikumi, kuros tiek definēts minēto tiesību apjoms un to ierobežojumi, un valstu tiesību akti, ietverot starptautisko privāttiesību noteikumus.
Задължителните лицензии за европейските патенти с единно действие следва да се уреждат от правото на участващите държави-членки по отношение на съответните им територии.Piespiedu licences vienota spēka Eiropas patentiem būtu jāreglamentē iesaistīto dalībvalstu tiesību aktos attiecībā uz to atbilstīgajām teritorijām.
В доклада си относно действието на настоящия регламент Комисията следва да направи оценка на действието на приложимите ограничения и при необходимост, да направи подходящи предложения, като отчита приноса на патентната система за иновациите и техническия прогрес, законните интереси на трети лица и първостепенните обществени интереси.Komisijai savā ziņojumā par šīs regulas darbību būtu jānovērtē, kā darbojas spēkā esošie ierobežojumi, un vajadzības gadījumā jānāk klajā ar atbilstošiem priekšlikumiem, ņemot vērā patentu sistēmas ieguldījumu novatorisma un tehnoloģiju progresā, likumīgās trešo pušu intereses un primārās sabiedrības intereses.
Споразумениетоза Единен патентен съд не е пречка Европейският съюз да упражнява правомощията си в тази област.Nolīgums par vienotu patentu tiesu neliedz Eiropas Savienībai īstenot tās pilnvaras šajā jomā.
В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз принципът на изчерпване на правата следва да се прилага и по отношение на европейските патентни с единно действие.Saskaņā ar Eiropas Savienības Tiesas judikatūru arī vienota spēka Eiropas patentiem būtu jāpiemēro tiesību izsmelšanas princips.
Следователно правата, които се предоставят с европейския патент с единно действие, не следва да се разпростират и върху действия, отнасящи се до закриляния с патента продукт, които се извършват в рамките на териториите на участващите държави-членки, след като този продукт е пуснат на пазара в Съюза от патентопритежателя.Tādējādi tiesības, kas piešķirtas ar vienota spēka Eiropas patentu, nedrīkstētu attiekties uz darbībām saistībā ar patentēto produktu, ko veic iesaistītajās dalībvalstīs pēc tam, kad šo produktu patenta īpašnieks laidis Savienības tirgū.
Приложимият режим за вреди следва да се урежда от правото на участващите държави-членки, по-специално от разпоредбите за изпълнение на член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост [4].Kārtība, ko piemēro zaudējumu atlīdzināšanai, būtu jānosaka iesaistīto dalībvalstu tiesību aktos, jo īpaši noteikumos, ar kuriem īsteno 13. pantu Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2004/48/EK (2004. gada 29. aprīlis) par intelektuālā īpašuma tiesību piemērošanu [4].
Като обект на собственост даден европейски патент с единно действие следва да бъде разглеждан в своята цялост и във всички участващи държави-членки като национален патент на участващата държава-членка, определена въз основа на конкретни критерии като мястото на пребиваване, основното място на стопанска дейност или мястото на стопанска дейност на заявителя.Pret vienota spēka Eiropas patentu kā īpašumtiesību objektu pilnībā un visās iesaistītajās dalībvalstīs būtu jāizturas tā kā pret tās iesaistītās dalībvalsts valsts patentu, kuru nosaka saskaņā ar konkrētiem kritērijiem, piemēram, pieteikuma iesniedzēja dzīvesvieta, galvenā uzņēmējdarbības vieta vai uzņēmējdarbības vieta.
С цел да се насърчи и улесни използването за стопански цели на изобретенията, които са закриляни с европейски патенти с единно действие, притежателят на съответния патент следва да може да предлага лицензирането му срещу подходяща насрещна престация.Lai veicinātu un atvieglotu tāda izgudrojuma saimniecisku izmantošanu, kurš aizsargāts ar vienota spēka Eiropas patentu, minētā patenta īpašniekam vajadzētu būt iespējai par piemērotu atlīdzību piedāvāt piešķirt tā licenci.
За тази цел патентопритежателят следва да може да подаде до ЕПВ декларация, че е готов да предостави лиценз срещу подходяща насрещна престация.Tālab patenta īpašniekam vajadzētu būt iespējai EPI iesniegt paziņojumu par tā gatavību piešķirt licenci par piemērotu atlīdzību.
В този случай патентопритежателят следва да се ползва от намаление на таксите за поддържане, считано от момента получаване на декларацията от страна на ЕПВ.Tādā gadījumā no brīža, kad EPI saņem šādu paziņojumu, patenta īpašniekam būtu jāsamazina spēkā uzturēšanas maksa.
Групата държави-членки, които прилагат разпоредбите от част девета от Европейската патентна конвенция, може да възлага на ЕПВ задачи и да създаде специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация („специалният комитет“).Dalībvalstu grupa, kas izmanto EPK IX daļas noteikumus, var uzticēt uzdevumus EPI un izveidot Eiropas Patentu organizācijas Administratīvās padomes izraudzītu komiteju (turpmāk “izraudzītā komiteja”).
Участващите държави-членки следва да възложат на ЕПВ определени административни задачи, свързани с европейските патенти с единно действие, по-специално по отношение на разглеждането на исканията за единно действие, вписването на единно действие и на всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на европейски патенти с единно действие, събирането и разпределението на таксите за поддържане, публикуването на преводите с информационна цел по време на преходен период и управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, направени от заявителите, подали заявки за европейски патент, на език, различен от един от официалните езици на ЕПВ.Iesaistītajām dalībvalstīm būtu jāuztic EPI atsevišķi administratīvi uzdevumi saistībā ar vienota spēka Eiropas patentiem, jo īpaši saistībā ar šādām darbībām: administrēt vienota spēka pieprasījumus, reģistrēt vienoto spēku un reģistrēt visus ierobežojumus, licences, nodošanu citai personai, atcelšanu vai spēka zaudēšanu attiecībā uzvienota spēka Eiropas patentu, iekasēt un sadalīt spēkā uzturēšanas maksas, publicēt tulkojumus informatīviem nolūkiem pārejas periodā, administrēt kompensācijas shēmu, lai atlīdzinātu to pieteikumu iesniedzēju tulkošanas izmaksas, kas Eiropas patenta pieteikumus iesniedz valodā, kura nav viena no EPI oficiālajām valodām.
В рамките на специалния комитет участващите държави-членки следва да осигурят управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите, възложени на ЕПВ от участващите държави-членки, да гарантират подаването на искания за единно действие в ЕПВ в срок от един месец от датата на публикуване на съобщението за издаване в Европейския патентен бюлетин, както и да гарантират, че тези искания се подават на езика на производството пред ЕПВ, придружени от превода, предписан през определен преходен период от Регламент (ЕС) № 1260/2012.Iesaistītajām dalībvalstīm būtu izraudzītajā komitejā jānodrošina to darbību pārvaldība un uzraudzība, kas saistītas ar uzdevumiem, ko iesaistītās dalībvalstis uzticējušas EPI, jānodrošina, ka vienota spēka pieprasījumus iesniedz EPI viena mēneša laikā no dienas, kad Eiropas Patentu biļetenā publicēts paziņojums par patenta piešķiršanu, un ka šādi pieprasījumi tiek iesniegti EPI procesuālajā valodā kopā ar tulkojumu, kas attiecībā uz pārejas periodu noteikts Regulā (ES) Nr. 1260/2012.
Участващите държави-членки следва също така да осигурят определянето, в съответствие с правилата за гласуване, предвидени в член 35, алинея 2 от Европейската патентна конвенция, на размера на таксите за поддържане и дела от разпределението на таксите за поддържане съгласно критериите, установени в настоящия регламент.Turklāt iesaistītajām dalībvalstīm saskaņā ar EPK 35. panta 2. punktā noteikto balsošanas kārtību būtu jānodrošina, lai spēkā uzturēšanas maksu lielums un spēkā uzturēšanas maksu sadalījums tiktu noteikts atbilstīgi šajā regulā noteiktajiem kritērijiem.
Патентопритежателите следва да заплащат еднократна годишна такса за поддържане на европейските патенти с единно действие.Patentu īpašniekiem būtu jāmaksā viena kopēja ikgadēja spēkā uzturēšanas maksa par vienota spēka Eiropas patentu.
Таксите за поддържане следва да се увеличават прогресивно през целия срок на патентната закрила и, заедно с таксите, дължими на Европейската патентна организация на етапа преди издаване на патента, следва да покриват всички разходи, свързани с издаването на европейския патент и с администрирането на единната патентна закрила.Spēkā uzturēšanas maksām visā patentaizsardzības termiņā būtu pakāpeniski jāpieaug; kopā ar maksām, kas jāmaksā Eiropas Patentu organizācijai pirmspiešķiršanas posmā, tām būtu jāsedz visas izmaksas, kas saistītas ar Eiropas patenta piešķiršanu un vienotās patentaizsardzības administrēšanu.
Размерът на таксите за поддържане следва да бъде определен с оглед на целта да се улеснят иновациите и да се насърчи конкурентоспособността на европейските предприятия, като се отчита положението на специфични образувания като малките и средните предприятия, например под формата на по-ниски такси.Spēkā uzturēšanas maksas būtu jānosaka tādā lielumā, kas sekmētu inovāciju un veicinātu Eiropas uzņēmumu konkurētspēju, un būtu jāņem vērā tādu konkrētu struktūru kā mazo un vidēju uzņēmumu situācija, piemēram, nosakot zemākas maksas.
Той следва да отразява също така големината на пазара, обхванат от патента, и да бъде съпоставим с размера на националните такси за поддържане на средностатистически европейски патент с действие в участващите държави-членки към момента на първоначалното определяне на размера на таксите за поддържане.Šim lielumam arīdzan būtu jāatspoguļo patenta aptvertā tirgus lielums un vajadzētu būt līdzīgam valstī noteiktām spēkā uzturēšanas maksām par vidēju Eiropas patentu, kas ir spēkā iesaistītajās dalībvalstīs laikā, kad pirmo reizi nosaka spēkā uzturēšanas maksu lielumu.
Следва да се определят подходящият размер и разпределението на таксите за поддържане, за да се гарантира във връзка с единната патентна закрила, че всички разходи за изпълнението на задачите, възложени на ЕПВ, ще бъдат изцяло покрити със средства, получени от европейски патенти с единно действие, както и че приходите от таксите за поддържане, заедно с таксите, дължими на Европейската патентна организация по време на етапа преди издаването на патента, осигуряват балансиран бюджет на Европейската патентна организация.Būtu jānosaka pienācīgs spēkā uzturēšanas maksu lielums un sadalījums, lai nodrošinātu, ka visus izdevumus, kas EPI rodas, pildot tai uzticētos uzdevumus saistībā ar vienoto patentaizsardzību, pilnībā sedz no līdzekļiem, ko rada vienota spēka Eiropas patenti, un to, ka kopā ar ieņēmumiem no uzturēšanas maksām, kas Eiropas Patentu organizācijai jāmaksā pirmspiešķiršanas posmā, ieņēmumi no spēkā uzturēšanas maksām nodrošina Eiropas Patentu organizācijas sabalansētu budžetu.
Таксите за поддържане следва да се заплащат на Европейската патентна организация.Spēkā uzturēšanas maksas būtu jāiemaksā Eiropas Patentu organizācijā.
ЕПВ следва да задържа определена част от сумата, за да покрие разходите, възникнали за ЕПВ при изпълнението на задачите във връзка с единната патентна закрила в съответствие с член 146 от Европейската патентна конвенция.EPI būtu jāpatur daļa no līdzekļiem, lai segtu izmaksas, kas EPI radušās, saskaņā ar EPK 146. pantu veicot uzdevumus saistībā ar vienotu patentaizsardzību.
Останалата част следва да се разпределя между участващите държави-членки и да се използва за цели, свързани с патентите.Atlikusī daļa būtu jāsadala starp iesaistītajām dalībvalstīm un jāizmanto ar patentiem saistītiem mērķiem.
Делът от разпределението следва да се определя въз основа на справедливи, обективни и относими критерии, а именно равнището на патентна активност и големината на пазара, като следва да се гарантира минимална сума, която да бъде разпределена на всяка участваща държава-членка, за да се запази балансирано и устойчиво функциониране на системата.Sadalījums būtu jānosaka, balstoties uz taisnīgiem, vienlīdzīgiem un būtiskiem kritērijiem, proti, pēc patenta pieteikumu skaita un tirgus lieluma, un būtu jāgarantē minimālā summa, ko sadala katrai no iesaistītajām dalībvalstīm, lai uzturētu līdzsvarotu un ilgtspējīgu sistēmas darbību.
Разпределението следва да осигури компенсация за това, че нейният официален език е различен от един от официалните езици на ЕПВ, че има непропорционално ниско равнище на патентна активност, установено въз основа на Сравнителния доклад за иновациите в Европа, и/или че относително отскоро е член на Европейската патентна организация.Sadalījumam vajadzētu būt tādam, lai kompensētu to, ka valstij ir cita oficiālā valoda, nevis kāda no EPI oficiālajām valodām, ka valstī ir nesamērīgi mazs patenta pieteikumu skaits, kā noteikts atbilstīgi Eiropas progresa ziņojumam, un/vai ka valsts ir salīdzinoši nesen pievienojusies Eiropas Patentu organizācijai.
Засиленото партньорство между ЕПВ и централните ведомства по индустриална собственост на държавите-членки следва да позволи на ЕПВ редовно да използва, когато е целесъобразно, резултатите от всяко проучване, извършено от централните ведомства по индустриална собственост по заявка за национален патент, посочена като приоритетна в последваща заявка за европейски патент.Ciešāka partnerība starp EPI un dalībvalstu centrālajām rūpnieciskā īpašuma iestādēm dotu EPI iespēju vajadzības gadījumā regulāri izmantot visus tādu patentmeklējumu rezultātus, ko centrālās rūpnieciskā īpašuma iestādes veikušas saistībā ar valsts patentu pieteikumiem, kuru prioritātes tiesību atzīšana tiek prasīta kādā vēlākā Eiropas patenta pieteikumā.
Всички централни ведомства по индустриална собственост, в това число онези, които не извършват проучвания в хода на националната процедура по издаване на патенти, могат да имат важна роля в рамките на засиленото партньорство, като, наред с другото, предоставят консултации и помощ на възможни заявители на патенти, по-специално на малки и средни предприятия, като приемат заявки, като препращат заявките към ЕПВ и като разпространяват патентна информация.Visām centrālajām rūpnieciskā īpašuma iestādēm, tostarp tām, kas valsts patenta piešķiršanas gaitā patentmeklējumus neveic, ciešākas partnerības kontekstā var būt ievērojama loma; inter alia sniedzot padomus un atbalstu potenciālajiem patentu pieteikumu iesniedzējiem, jo īpaši mazajiem un vidējiem uzņēmumiem, pieņemot pieteikumus, pārsūtot pieteikumus EPI un izplatot informāciju par patentiem.
Настоящият регламент се допълва от Регламент (ЕС) № 1260/2012, приет от Съвета в съответствие с член 118, втора алинея ДФЕС.Šo regulu papildina Regula (ES) Nr. 1260/2012, ko Padome pieņēmusi saskaņā ar LESD 118. panta otro daļu.
Компетентността по отношение на европейските патенти с единно действие следва да се установи и уреди чрез инструмент за създаване единна система за разглеждане на патентни спорове във връзка с европейските патенти и европейските патенти с единно действие.Jurisdikcija attiecībā uz vienota spēka Eiropas patentiem būtu jānosaka un jāreglamentē instrumentā, ar kuru izveido vienotu patentu tiesvedības sistēmu Eiropas patentiem un vienota spēka Eiropas patentiem.
Създаването на Единен патентен съд, който да разглежда дела относно европейския патент с единно действие, е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно - правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите.Lai nodrošinātu vienota spēka Eiropas patenta pareizu darbību, tiesu prakses konsekvenci un tādā veidā – juridisko noteiktību, kā arī izmaksu efektivitāti patentu īpašniekiem, ir būtiski izveidot Vienotu patentu tiesu to lietu izskatīšanai, kas attiecas uz vienota spēka Eiropas patentu.
Следователно от първостепенно значение е участващите държави-членки да ратифицират Споразумението за Единния патентен съд в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове.Tādēļ ir ārkārtīgi svarīgi, lai iesaistītās dalībvalstis ratificētu nolīgumu par Vienoto patentu tiesu saskaņā ar valstu konstitucionālajām un parlamentārajām procedūrām un veiktu attiecīgos pasākumus, lai minētā tiesa iespējami drīz spētu sākt darbu.
Настоящият регламент не следва да засяга правата на участващите държави-членки да издават национални патенти и не следва да заменя законодателството на участващите държави-членки в областта на патентите.Šī regula nedrīkstētu nedz skart iesaistīto dalībvalstu tiesības piešķirt valsts patentus, nedz aizstāt iesaistīto dalībvalstu tiesību aktus patentu jomā.

Want to see more? Purchase TTMEM.com full membership