| Source | Target | | Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. | Šī komiteja ir komiteja Regulas (ES) Nr. 182/2011 nozīmē. |
| При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. | Ja ir atsauce uz šo punktu, piemēro Regulas (ES) Nr. 182/2011 4. pantu. |
| Мониторинг и докладване | Pārraudzība un ziņošana |
| Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно относно функционирането на ИСВП. | Komisija reizi gadā ziņo Eiropas Parlamentam un Padomei par IMI darbību. |
| До 5 декември 2017 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва на Европейския надзорен орган по защита на данните относно въпроси, свързани със защитата на личните данни в ИСВП, включително сигурността на данните. | Līdz 2017. gada 5. decembris un pēc tam reizi piecos gados Komisija ziņo Eiropas Datu aizsardzības uzraudzītājam par aspektiem, kas saistīti ar personas datu aizsardzību IMI, ietverot datu drošību. |
| За изготвянето на докладите, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки предоставят на Комисията всякаква информация, свързана с прилагането на настоящия регламент, включително за практическото изпълнение на предвидените в настоящия регламент изисквания за защита на данните. | Šā panta 1. un 2. punktā minēto ziņojumu sagatavošanai dalībvalstis Komisijai sniedz jebkuru informāciju, kas saistīta ar šīs regulas piemērošanu, tostarp par šajā regulā noteikto datu aizsardzības prasību piemērošanu praksē. |
| Разходите, свързани с разработването, представянето, работата и поддръжката на ИСВП, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз, без да се засягат разпоредбите на член 22, параграф 2. | Ar IMI izstrādi, veicināšanu, darbību un uzturēšanu saistītās izmaksas sedz noEiropas Savienības vispārējā budžeta, neskarot 22. panta 2. punktā paredzētos pasākumus. |
| Освен ако не е предвидено друго в акт на Съюза, разходите за функционирането на ИСВП на равнището на държавите членки, включително разходите за човешки ресурси, необходими за дейностите по обучение, представяне и оказване на техническа помощ (бюро за помощ), както и за администрирането на ИСВП на национално равнище, се поемат от всяка държава членка. | Ja vien kādā Savienības tiesību aktā nav paredzēts citādi, izmaksas par IMI darbību dalībvalstu līmenī, tostarp izmaksas par cilvēkresursiem, kas nepieciešami apmācībai, veicināšanai un tehniskajai palīdzībai (palīdzības dienestam), kā arī IMI pārvaldībai valsts līmenī, sedz katra dalībvalsts. |
| Решение 2008/49/ЕО се отменя. | Lēmumu 2008/49/EK atceļ. |
| Ефективно прилагане | Efektīva piemērošana |
| Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират ефективното прилагане на настоящия регламент от своите участници в ИСВП. | Dalībvalstis veic visus nepieciešamos pasākumus, lai nodrošinātu, ka to IMI dalībnieki efektīvi piemēro šo regulu. |
| Изключения | Izņēmumi |
| Независимо от член 4 от настоящия регламент, пилотният проект за ИСВП, започнал на 16 май 2011 г., с цел да се провери доколко е ИСВП е подходяща при прилагането на член 4 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги [12], може да продължи да се изпълнява въз основа на договореностите, постигнати преди влизането в сила на настоящия регламент. | Neatkarīgi no šīs regulas 4. panta IMI izmēģinājuma projekts, kas sākts 2011. gada 16. maijā, lai pārbaudītu, cik piemērota ir IMI, lai īstenotu 4. pantu Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 96/71/EK (1996. gada 16. decembris) par darba ņēmēju norīkošanu darbā pakalpojumu sniegšanas jomā [12], var turpināt darboties, pamatojoties uz pasākumiem, kas veikti pirms šīs regulas stāšanās spēkā. |
| Независимо от член 8, параграф 3 и член 12, първа алинея, букви а) и б) от настоящия регламент, с цел прилагането посредством ИСВП на разпоредбите за административно сътрудничество от Препоръката „SOLVIT“, участието на Комисията в процедури за административно сътрудничество и съществуващия инструмент за външни участници може да продължи въз основа на договореностите, постигнати преди влизането в сила на настоящия регламент. | Neatkarīgi no šīs regulas 8. panta 3. punkta un 12. panta pirmās daļas a) un b) punkta, lai īstenotu administratīvās sadarbības noteikumus, kas paredzēti SOLVIT ieteikumā, izmantojot IMI, Komisija var turpināt iesaistīties administratīvās sadarbības procedūrās un pašreizējā ārējo dalībnieku mehānismā, pamatojoties uz pasākumiem, kas veikti pirms šīs regulas stāšanās spēkā. |
| За целите на Препоръката „SOLVIT“ срокът, посочен в член 14, параграф 1 от настоящия регламент, се определя на 18 месеца за лични данни, обработени в ИСВП. | Šīs regulas 14. panta 1. punktā minētais laikposms personas datiem, ko apstrādā IMI SOLVIT ieteikuma nolūkos, ir 18 mēneši. |
| Независимо от член 4, параграф 1 от настоящия регламент Комисията може да започне пилотен проект, за да се оцени дали ИСВП е ефикасен, икономически ефективен и лесен за използване инструмент за прилагане на член 3, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) [13]. | Neatkarīgi no šīs regulas 4. panta 1. punkta Komisija var uzsākt izmēģinājuma projektu, lai izvērtētu, vai IMI ir efektīvs, rentabls un lietošanai ērts instruments, lai īstenotu 3. panta 4., 5. un 6. punktu Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2000/31/EK (2000. gada 8. jūnijs) par dažiem informācijas sabiedrības pakalpojumu tiesiskiem aspektiem, jo īpaši elektronisko tirdzniecību, iekšējā tirgū (Direktīva par elektronisko tirdzniecību) [13]. |
| Не по-късно от две години след стартирането на този пилотен проект, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета оценката, посочена в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, която включва също взаимодействието между административното сътрудничество в рамките на системата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, създадена в съответствие с Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) [14], и в рамките на ИСВП. | Ne vēlāk kā divus gadus pēc minētā izmēģinājuma projekta uzsākšanas Komisija iesniedz Eiropas Parlamentam un Padomei šīs regulas 4. panta 2. punktā minēto izvērtējumu, kas attiecas arī uz administratīvo sadarbību sadarbības sistēmā patērētāju tiesību aizsardzībai, kas izveidota saskaņā ar Eiropas Parlamenta un Padomes Regulu (EK) Nr. 2006/2004 (2004. gada 27. oktobris) par sadarbību starp valstu iestādēm, kas atbildīgas par tiesību aktu īstenošanu patērētāju tiesību aizsardzības jomā (Regula par sadarbību patērētāju tiesību aizsardzības jomā) [14], un IMI. |
| Без да се засяга член 14, параграф 1 от настоящия регламент, всички срокове с максимална продължителност от 18 месеца, приети въз основа на член 36 от Директива 2006/123/ЕО по отношение на административно сътрудничество съгласно глава VI от нея, продължават да се прилагат в тази област. | Neatkarīgi no šīs regulas 14. panta 1. punkta visus laikposmus, kuri nav ilgāki par 18 mēnešiem un par kuriem nolemts, pamatojoties uz Direktīvas 2006/123/EK 36. pantu, attiecībā uz administratīvo sadarbību, ievērojot tās VI nodaļu, turpina piemērot minētajā jomā. |
| Съставено в Страсбург на 25 октомври 2012 година. | Strasbūrā, 2012. gada 25. oktobrī |
| ОВ C 43, 15.2.2012 г., стр. 14. | OV C 43, 15.2.2012., 14. lpp. |
| Позиция на Европейския парламент от 11 септември 2012 г. (всеоще непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2012 г. | Eiropas Parlamenta 2012. gada 11. septembra nostāja (Oficiālajā Vēstnesī vēl nav publicēta) un Padomes 2012. gada 4. oktobra lēmums. |
| ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. | OV L 281, 23.11.1995., 31. lpp. |
| ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1. | OV L 8, 12.1.2001., 1. lpp. |
| ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 79. | OV L 331, 15.12.2001., 79. lpp. |
| ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36. | OV L 376, 27.12.2006., 36. lpp. |
| ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. | OV L 204, 21.7.1998., 37. lpp. |
| ОВ L 13, 16.1.2008 г., стр. 18. | OV L 13, 16.1.2008., 18. lpp. |
| ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 32. | OV L 263, 7.10.2009., 32. lpp. |
| ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13. | OV L 55, 28.2.2011., 13. lpp. |
| ОВ C 48, 18.2.2012 г., стp. 2. | OV C 48, 18.2.2012., 2. lpp. |
| ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. | OV L 18, 21.1.1997., 1. lpp. |
| ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. | OV L 178, 17.7.2000., 1. lpp. |
| ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1. | OV L 364, 9.12.2004., 1. lpp. |
| РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО АДМИНИСТРАТИВНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО, КОИТО СА ПРЕДВИДЕНИ В АКТОВЕ НА СЪЮЗА И СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПОСРЕДСТВОМ ИСВП, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3 | REGULAS 3. PANTĀ MINĒTIE NOTEIKUMI PAR ADMINISTRATĪVO SADARBĪBU SAVIENĪBAS TIESĪBU AKTOS, KURUS ĪSTENO, IZMANTOJOT IMI |
| Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар [1]: глава VI, член 39, параграф 5, както и член 15, параграф 7, освен ако се прави нотификация по последно посочения член в съответствие с Директива 98/34/ЕО. | Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīva 2006/123/EK (2006. gada 12. decembris) par pakalpojumiem iekšējā tirgū [1]: VI nodaļa, 39. panta 5. punkts, kā arī 15. panta 7. punkts, ja vien paziņojums, kurš paredzēts pēdējā no minētajiem pantiem, nav sniegts saskaņā ar Direktīvu 98/34/EK. |
| Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации [2]: член 8, член 50, параграфи 1, 2 и 3 и член 56. | Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīva 2005/36/EK (2005. gada 7. septembris) par profesionālo kvalifikāciju atzīšanu [2]: 8. pants, 50. panta 1., 2. un 3. punkts un 56. pants. |
| Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване [3]: член 10, параграф 4. | Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīva 2011/24/ES (2011. gada 9. marts) par pacientu tiesību piemērošanu pārrobežu veselības aprūpē [3]: 10. panta 4. punkts. |
| Регламент (ЕС) № 1214/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно специализираното трансгранично транспортиране на евро в брой по шосе между държавите членки в еврозоната [4]: член 11, параграф 2. | Eiropas Parlamenta un Padomes Regula (ES) Nr. 1214/2011 (2011. gada 16. novembris) par euro skaidras naudas profesionāliem pārrobežu autopārvadājumiem starp eurozonas dalībvalstīm [4]: 11. panta 2. punkts. |
| Препоръка на Комисията от 7 декември 2001 г. относно принципите за използване на „SOLVIT“ — мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар [5]: глави I и II. | Komisijas 2001. gada 7. decembra ieteikums par “SOLVIT – iekšējā tirgus problēmu risināšanas tīkla” izmantošanas principiem [5]: I un II nodaļa. |
| ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. | OV L 255, 30.9.2005., 22. lpp. |
| ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45. | OV L 88, 4.4.2011., 45. lpp. |
| ОВ L 316, 29.11.2011 г., стр. 1. | OV L 316, 29.11.2011., 1. lpp. |
| относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета | par Eiropas standartizāciju, ar ko groza Padomes Direktīvas 89/686/EEK un 93/15/EEK un Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvas 94/9/EK, 94/25/EK, 95/16/EK, 97/23/EK, 98/34/EK, 2004/22/EK, 2007/23/EK, 2009/23/EK un 2009/105/EK, un ar ko atceļ Padomes Lēmumu 87/95/EEK un Eiropas Parlamenta un Padomes Lēmumu Nr. 1673/2006/EK |
| Основната цел на стандартизацията е определянето на доброволни технически спецификации или спецификации за качеството, на които могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси или услуги. | Standartizācijas galvenais mērķis ir noteikt brīvprātīgas tehniskās vai kvalitātes specifikācijas, kurām var atbilst pašreizējie vai turpmākie ražojumi, ražošanas procesi vai pakalpojumi. |
| Стандартизацията може да обхваща различни аспекти, като стандартизация на различни класове или размери на даден продукт или технически спецификации в сферата на пазарите на продукти или услуги, на които техническата и оперативната съвместимост с други продукти или системи са от основно значение. | Standartizācija var aptvert dažādus jautājumus, piemēram, konkrētu ražojumu dažādu kategoriju vai izmēru standartizāciju vai tehniskās specifikācijas ražojumu vai pakalpojumu tirgos, kur būtiska nozīme ir saderībai un sadarbspējai ar citiem ražojumiem vai sistēmām. |
| Европейската стандартизация е организирана от и за заинтересованите страни на базата на национално представителство (Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) и пряко участие (Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и се основава на принципите, признати от Световната търговска организация (СТО) в областта на стандартизацията, а именно съгласуваност, прозрачност, откритост, консенсус, доброволно прилагане, независимост от специални интереси и ефективност („основополагащите принципи“). В съответствие с тези основополагащи принципи е важно всички съответни заинтересовани лица, включително публичните органи и малките и средни предприятия (МСП) да участват по подходящ начин в националния и европейския процес на стандартизация. Националните органи за стандартизация следва също така да насърчават и улесняват участието на заинтересованите страни. | Eiropas standartizāciju organizē attiecīgās iesaistītās personas, un tā tiek organizēta šīm ieinteresētajām personām, tās pamatā ir valstu pārstāvība (Eiropas Standartizācijas komiteja (CEN) un Eiropas komiteja elektrotehniskai standartizācijai (Cenelec) un tiešā dalība (Eiropas telekomunikāciju standartu institūtā (ETSI)), un tā balstās uz Pasaules Tirdzniecības organizācijas (PTO) atzītajiem principiem standartizācijas jomā, proti, saskaņotību, pārredzamību, atklātību, konsensu, brīvprātīgu piemērošanu, neatkarību no īpašām interesēm un efektivitāti ("pamatprincipi"). Saskaņā ar pamatprincipiem, ir būtiski, lai visas attiecīgās ieinteresētās personas, tostarp valsts iestādes un mazie un vidējie uzņēmumi (MVU), tiktu atbilstīgi iesaistītas valsts un Eiropas standartizācijas procesā. Valsts standartizācijas iestādēm arī būtu jāveicina un jāsekmē iesaistīto personu dalība. |
| Европейската стандартизация също така допринася за повишаване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално като улеснява свободното движение на стоки и услуги, оперативната съвместимост на мрежите, функционирането на средствата за комуникация, технологичното развитие и иновациите. | Eiropas standartizācija arī palīdz uzlabot uzņēmumu konkurētspēju, jo īpaši veicinot preču un pakalpojumu brīvu apriti, tīklu sadarbspēju, komunikācijas līdzekļus, tehnoloģiju izstrādi un inovāciju. |
| Европейската стандартизация укрепва глобалната конкурентоспособност на европейската индустрия, по-специално когато се определя в координация с международните органи за стандартизация, а именно Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC) и Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). | Eiropas standartizācija nostiprina Eiropas rūpniecības konkurētspēju pasaulē, jo īpaši, ja šī standartizācija tiek izstrādāta sadarbībā ar tādām starptautiskajām standartizācijas iestādēm kā Starptautiskā Standartizācijas organizācija (ISO), Starptautiskā Elektrotehnikas komisija (IEC) un Starptautiskā Telekomunikāciju savienība (ITU). |
| Стандартите оказват значително положително икономическо въздействие, например като създават благоприятна среда за взаимното икономическо навлизане на вътрешния пазар и насърчават развитието на нови и усъвършенствани продукти или пазари и подобрени условия на доставки. | Standartiem ir ievērojama pozitīva ekonomiska ietekme, piemēram, tie sekmē ekonomisku iekļūšanu iekšējā tirgū un veicina jaunu un uzlabotu ražojumu izstrādi vai tirgu attīstību un piegādes nosacījumu pilnveidi. |
| По този начин стандартите по принцип увеличават конкуренцията и понижават производствените и търговските разходи, което е отполза за икономиките като цяло и потребителите в частност. | Standarti tādējādi parasti palielina konkurenci un samazina izlaides un pārdošanas izmaksas, labvēlīgi ietekmējot tautsaimniecību kopumā un it sevišķi patērētājus. |
| Стандартите могат да поддържат и повишават качеството, предоставят информация и гарантират оперативната и техническата съвместимост като по този начин увеличават безопасността и стойността за потребителите. | Standarti var saglabāt un uzlabot kvalitāti, sniegt informāciju un nodrošināt sadarbspēju un saderību, uzlabojot drošību un dodot lielāku labumu patērētājiem. |
| Европейските стандарти се приемат от европейските организации за стандартизация, а именно CEN, Cenelec и ETSI. | Eiropas standartus pieņem Eiropasstandartizācijas organizācijas, proti, CEN, Cenelec un ETSI. |
| Европейските стандарти играят много важна роля в рамките на вътрешния пазар, например посредством използването на хармонизирани стандарти при презумпцията за съответствие на продуктите, предоставяни на пазара, със съществените изисквания по отношение на тези продукти, установени в съответното законодателство на Съюза за хармонизация. | Eiropas standartiem ir ļoti svarīga nozīme iekšējā tirgū, piemēram, izmantojot saskaņotos standartus, – kā līdzeklim, kas ļauj pamatot pieņēmumu par to, ka ražojumi, kurus paredzēts darīt pieejamus tirgū, atbilst pamatprasībām, kas attiecas uz minētajiem ražojumiem un ir noteiktas attiecīgajos Savienības saskaņošanas tiesību aktos. |
| Тези изисквания следва да бъдат определени точно, с цел да се избегне погрешно тълкуване от страна на европейските организации за стандартизация. | Minētās prasības būtu jādefinē precīzi, lai novērstu, ka Eiropas standartizācijas organizācijas tās interpretē pārprasti. |
| Стандартизацията играе все по-важна роля в международната търговия и отварянето на пазарите. | Standartizācija aizvien vairāk ietekmē starptautisko tirdzniecību un tirgu atvēršanu. |
| Съюзът следва да се стреми да насърчава сътрудничеството между европейските организации за стандартизация и международните органи за стандартизация. | Savienībai būtu jācenšas veicināt sadarbību starp Eiropas standartizācijas organizācijām un starptautiskajām standartizācijas iestādēm. |
| Съюзът следва също така да насърчава двустранния подход с трети държави за координиране на усилията за стандартизация и популяризиране на европейските стандарти, например при воденето на преговори по споразумения или чрез командироването на експерти по стандартизацията в трети държави. | Savienībai arī būtu jāsekmē divpusēja pieeja attiecībās ar trešām valstīm standartizācijas koordinēšanai un Eiropas standartu popularizēšanai, piemēram, risinot sarunas par nolīgumiem vai norīkojot standartizācijas ekspertus darbā trešās valstīs. |
| Освен това Съюзът следва да насърчава контактите между европейските организации за стандартизация и частните форуми и консорциуми, като същевременно запазва водещата позиция на европейската стандартизация. | Turklāt Savienībai būtu jāsekmē saziņa starp Eiropas standartizācijas organizācijām un privātiem forumiem un konsorcijiem, vienlaikus saglabājot Eiropas standartizācijas prioritāro lomu. |
| Европейската стандартизация се регулира от определена правна рамка, която включва три правни акта, а именно Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество [3], Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация [4]и Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. относно стандартизацията в сферата на информационните технологиии телекомуникациите [5]. | Uz Eiropas standartizāciju attiecas īpašs tiesiskais regulējums, kuru veido trīs tiesību akti, proti, Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīva 98/34/EK (1998. gada 22. jūnijs), kas nosaka informācijas sniegšanas kārtību tehnisko standartu un noteikumu, un Informācijas sabiedrības pakalpojumu noteikumu sfērā [3], Eiropas Parlamenta un Padomes Lēmums Nr. 1673/2006/EK (2006. gada 24. oktobris) par Eiropas standartizācijas finansēšanu [4]un Padomes Lēmums 87/95/EEK (1986. gada 22. decembris) par standartizāciju informācijas tehnoloģiju un telekomunikāciju jomā [5]. |
| Действащата правна уредба обаче вече не е актуална, като се има предвид развитието на европейската стандартизация през последните десетилетия. | Tomēr pašreizējais tiesiskais regulējums vairs neatbilst pārmaiņām, kas pēdējās desmitgadēs ir skārušas Eiropas standartizāciju. |
