| Source | Target | | Поради това настоящата правна рамка следва да бъде опростена и осъвременена, така че да обхване нови аспекти на стандартизацията и по този начин да отрази последните новости в развитието и бъдещите предизвикателства пред европейската стандартизация. | Tāpēc pašreizējais tiesiskais regulējums būtu jāvienkāršo un jāpielāgo, lai ņemtu vērā jaunus standartizācijas aspektus un atspoguļotu šīs jaunākās pārmaiņas un turpmākos uzdevumus Eiropas standartizācijas jomā. |
| Това е свързано по-специално с усиленото разработване на стандарти в сферата на услугите и развитието на стандартизационни документи, различни от официалните стандарти. | Tas jo īpaši attiecas uz plašāku standartu izstrādi pakalpojumiem un uz jauniem standartizācijas nodevumiem, kas nav oficiālie standarti. |
| Резолюцията на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация [6], както и докладът на експертната комисия за преглед на европейската система на стандартизация (Express) от февруари 2010 г., озаглавен „Стандартизация за конкурентна и иновативна Европа: визия за 2020 г.“, излагат значителен брой стратегически препоръки относно прегледа на Европейската система за стандартизация. | Eiropas Parlamenta 2010. gada 21. oktobra rezolūcijā par Eiropas standartizācijas nākotni [6]un Ekspertu paneļa 2010. gada februāra ziņojumā par Eiropas Standartizācijas sistēmas pārskatu (Express) "Standartizācija konkurētspējīgai un inovatīvai Eiropai: vīzija 2020. gadam" ir ierosināts būtisks skaits stratēģisku ieteikumu, kas attiecas uz Eiropas standartizācijas sistēmas pārskatīšanu. |
| За да се гарантира ефективността на стандартите и стандартизацията като инструменти на политиката на Съюза, е необходимо да има ефективна и ефикасна система за стандартизация, която да осигурява гъвкава и прозрачна основа за постигане на консенсус между всички участници и която да е финансово жизнеспособна. | Lai garantētu standartu un standartizācijas kā Savienības politikas instrumentu efektivitāti, nepieciešama efektīva un lietderīga standartizācijas sistēma, kas nodrošina elastīgu un pārredzamu platformu konsensa veidošanai visu dalībnieku vidū un ir finansiāli dzīvotspējīga. |
| С Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар [7]се установяват общи разпоредби, които улесняват упражняването на свободата на установяване на доставчици на услуги и свободното движение на услуги, като в същото време се запазва високо ниво на качеството на услугите. | Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2006/123/EK (2006. gada 12. decembris) par pakalpojumiem iekšējā tirgū [7]ir vispārīgi noteikumi, kas pakalpojumu sniedzējiem atvieglo uzņēmējdarbības brīvības un pakalpojumu brīvas aprites izmantošanu, vienlaikus saglabājot pakalpojumu augstu kvalitāti. |
| Тя задължава държавите членки да насърчават, в сътрудничество с Комисията, развитието на доброволни европейски стандарти с цел улесняване постигането на съвместимост между услугите, предоставяни от доставчици в различни държави членки, предоставянето на информация на получателите и качеството на предоставянето на услуги. | Tajā dalībvalstīm noteikts pienākums sadarbībā ar Komisiju veicināt brīvprātīgu Eiropas standartu izstrādi, lai uzlabotu dažādu dalībvalstu pakalpojumu sniedzēju sniegto pakalpojumu saderību, nodrošinātu informāciju saņēmējam un pakalpojumu sniegšanas kvalitāti. |
| Директива 98/34/ЕО обаче се прилага само за стандарти за продукти, докато стандартите за услуги не са изрично обхванати от нея. | Taču Direktīva 98/34/EK attiecas tikai uz ražojumu standartiem, bet tieši neaptver pakalpojumu standartus. |
| Освен това в реалните условия на вътрешния пазар значението на разграничението между услуги и стоки намалява. | Turklāt iekšējā tirgus realitātē robeža starp precēm un pakalpojumiem arvien vairāk izzūd. |
| На практика не винаги е възможно ясно да се разграничат стандартите за продукти от стандартите за услуги. | Praksēražojumu standartus un pakalpojumu standartus ne vienmēr ir iespējams skaidri nošķirt. |
| Голям брой стандарти за продукти включват компонент „услуги“, докато стандартите за услуги също често частично се отнасят до продукти. | Daudziem ražojumu standartiem ir pakalpojumu komponents, bet pakalpojumu standarti bieži daļēji attiecas arī uz ražojumiem. |
| Поради това е необходимо настоящата правна рамка да се адаптира към тези нови обстоятелства посредством разширяване на нейния обхват, като в нея се включат и стандартите за услуги. | Tāpēc pašreizējais tiesiskais regulējums jāpielāgo šiem jaunajiem apstākļiem, attiecinot tā darbības jomu arī uz pakalpojumu standartiem. |
| Както и другите стандарти, стандартите за услуги са доброволни и следва да се направляват от пазара, при което да имат предимство нуждите на икономическите оператори и заинтересованите страни, пряко или непряко засегнати от такива стандарти, и следва да отчитат обществения интерес и да се основават на основополагащите принципи, включително консенсуса. | Tāpat kā citi standarti, pakalpojumu standarti ir brīvprātīgi un tiem vajadzētu būt tirgus virzītiem, dominējot uzņēmēju un tādu iesaistīto personu, kuras tieši vai netieši skar šādi standarti, vajadzībām, tajos būtu jāņem vērā sabiedrības intereses un tiem būtu jāpamatojas uz pamatprincipiem, tostarp vienprātību. |
| Тези стандарти следва да бъдат насочени главно към услуги, свързани с продукти и процеси. | Standartiem būtu jāattiecas galvenokārt uz pakalpojumiem, kas saistīti ar ražojumiem un procesiem. |
| Правната рамка, позволяваща на Комисията да изиска една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят европейски стандарт или европейски стандартизационен документза услуги, следва да се прилага при пълно зачитане на разпределението на компетентност между Съюза и държавите членки, установено в Договорите. | Tiesisko regulējumu, kurš ļauj Komisijai pieprasīt vienai vai vairākām Eiropas standartizācijas organizācijām sagatavot Eiropas standartu vai Eiropas standartizācijas nodevumu attiecībā uz pakalpojumiem, būtu jāpiemēro, pilnībā ievērojot kompetenču sadalījumu starp Savienību un dalībvalstīm, kā tas noteikts Līgumos. |
| Това се отнася по-специално за членове 14, 151, 152, 153, 165, 166 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, според които остава в изключителната компетентност на държавите членки да определят основополагащите принципи на своите системи за социална сигурност, професионално обучение и здравеопазване и да формират рамковите условия за управлението, финансирането, организацията и предоставянето на услуги, предвидени в тези системи, включително – без да се засягат член 168, параграф 4 от ДФЕС и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации [8]– определянето на изискванията и стандартите за качество и безопасност, приложими към тях. | Tas jo īpaši attiecas uz Līguma par Eiropas Savienības darbību (LESD) 14., 151., 152., 153., 165., 166. un 168. pantu un Protokolu Nr. 26 par sabiedriskiem pakalpojumiem, kas ir pievienots Līgumam par Eiropas Savienību (LES) un LESD, saskaņā ar kuru dalībvalstu ekskluzīvā kompetencē ir noteikt sava sociālā nodrošinājuma, profesionālās izglītības un veselības sistēmu pamatprincipus un pieņemt pamatnosacījumus minētajās sistēmās sniegto pakalpojumu pārvaldībai, finansēšanai, organizēšanai un nodrošināšanai, tostarp – neskarot LESD 168. panta 4. punktu un Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvu 2005/36/EK (2005. gada 7. septembris) par profesionālo kvalifikāciju atzīšanu [8]– noteikt tiem piemērojamās prasības un kvalitātes un drošības standartus. |
| Чрез такова искане Комисията следва да не засяга правото на преговори, сключване и прилагане на колективни споразумения, както и правото за предприемане на стачни действия съгласно националното законодателство и националните практики, зачитащи правото на Съюза. | Komisijai, iesniedzot šādu pieprasījumu, nevajadzētu skart tiesības apspriest, noslēgt un izpildīt koplīgumus un veikt kolektīvas protesta akcijas saskaņā ar valsts tiesību aktiem un praksi, kas atbilst Savienības tiesību aktiem. |
| Законодателството в областта на конкуренцията се прилага за европейските организации за стандартизация, доколкото същите могат да се считат за предприятия или сдружения на предприятия по смисъла на членове 101 и 102 от ДФЕС. | Ciktāl Eiropas standartizācijas organizācijas var uzskatīt par uzņēmumiem vai uzņēmumu apvienībām LESD 101. un 102. panta nozīmē, uz tām attiecas konkurences tiesību akti. |
| В рамките на Съюза националните стандарти се приемат от националните органи за стандартизация, което би могло да доведе до противоречащи стандарти и технически пречки в условията на вътрешния пазар. | Savienībā valstu standartus pieņem valstu standartizācijas iestādes, kā rezultātā standarti varētu savstarpēji konfliktēt un radīt tehniskus šķēršļus iekšējā tirgū. |
| Поради това за целите на вътрешния пазар и на ефективната стандартизация в рамките на Съюза е необходимо да се затвърди съществуващият редовен обмен на информация между националните органи за стандартизация, европейските организации за стандартизация и Комисията относно тяхната настояща и бъдеща дейност по стандартизация, както и принципът за спиране на действията, приложим за националните органи за стандартизация в рамките на европейските организации за стандартизация, който предвижда отмяна на националните стандарти след публикуването на нов европейски стандарт. | Tāpēc iekšējā tirgus labad un lai Savienībā nodrošinātu standartizācijas efektivitāti, ir jāapstiprina regulārā informācijas apmaiņa starp valstu standartizācijas iestādēm, Eiropas standartizācijas organizācijām un Komisiju par to pašreizējo un turpmāko standartizācijas darbību, kā arī jāapstiprina bezdarbības princips, kas piemērojams valstu standartizācijas iestādēm Eiropas standartizācijas organizāciju regulējumā un kas paredz valstu standartu atcelšanu pēc tam, kad ticis publicēts jauns Eiropas standarts. |
| Националните органи за стандартизация и европейските организации за стандартизация следва също така да спазват разпоредбите относно обмена на информация в приложение 3 към Споразумението за техническите пречки пред търговията [9]. | Valstu standartizācijas iestādēm un Eiropas standartizācijas organizācijām būtu arī jāievēro 3. pielikuma noteikumi par informācijas apmaiņu Nolīgumā par tehniskajiem šķēršļiem tirdzniecībā [9]. |
| Задължението на държавите членки да уведомяват Комисията относно техните национални органи за стандартизация не следва да налага приемането на специфично национално законодателство за целите на признаване на тези органи. | Dalībvalstu pienākumam paziņot Komisijai par savām valsts standartizācijas iestādēm nebūtu jāaptver pienākums pieņemt īpašus valsts tiesību aktus minēto iestāžu atzīšanai. |
| Редовният обмен на информация между националните органи за стандартизация, европейските организации за стандартизация и Комисията не следва да бъде пречка за спазването от страна на националните органи за стандартизация на други задължения и ангажименти, по-специално на приложение 3 към Споразумението за техническите пречки пред търговията. | Regulārajai informācijas apmaiņai, kas notiek valstu standartizācijas iestāžu, Eiropas standartizācijas organizāciju un Komisijas starpā, nebūtu jāliedz valstu standartizācijas iestādēm pildīt citus pienākumus un saistības, jo īpaši noteikumus 3. pielikumā Nolīgumā par tehniskajiem šķēršļiem tirdzniecībā. |
| Представляването на обществените интереси и на заинтересованите обществени групи в европейските дейности по стандартизация се отнася към дейностите на организациите и страните, които представляват интереси с по-голяма обществена значимост, например интересите, свързани с околната среда, интересите на потребителите или на служителите. | Sociālo interešu pārstāvība un sabiedrības iesaistītās personas Eiropas standartizācijas darbībā attiecas uz tādu organizāciju un personu darbību, kuras pārstāv plašākas sociālās nozīmes intereses, piemēram, vides, patērētāju intereses vai darba ņēmēju intereses. |
| Представляването на социалните интереси и на заинтересованите социални групи в европейските дейности по стандартизация се отнася обаче по-специално към дейностите на организациите и страните, представляващи основните права на служителите и работниците, например профсъюзите. | Tomēr sociālo interešu un sociālās jomas iesaistīto personu pārstāvība Eiropas standartizācijas darbībā attiecas uz tādu organizāciju un personu darbību, kas pārstāv darbiniekus un darba ņēmēju pamattiesības, piemēram, arodbiedrības. |
| С цел ускоряване на процеса на вземане на решения националните органи за стандартизация и европейските организации за стандартизация следва да улесняват достъпа до информация относно техните дейности чрез насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в съответните им системи за стандартизация, например чрез предоставяне на всички заинтересовани страни на лесен за ползване механизъм за онлайн консултации за представяне на коментари относно проекти на стандарти и чрез организиране на виртуални срещи на техническите комисии, включително чрез конферентна връзка в интернет или чрез видео конферентна връзка. | Lai paātrinātu lēmumu pieņemšanas procesu, valstu standartizācijas iestādēm un Eiropas standartizācijas organizācijām būtu jāatvieglo piekļuve informācijai par savu darbību, popularizējot informācijas un komunikāciju tehnoloģiju (IKT) izmantošanu to attiecīgajās standartizācijas sistēmās, piemēram, nodrošinot visām attiecīgajām iesaistītajām personām viegli izmantojamu tiešsaistes konsultāciju mehānismu, kurā var ierakstīt piezīmes par standartu projektiem, un rīkojot tehnisko komiteju virtuālas tikšanās, tostarp izmantojot tīmekļa konferences vai videokonferences. |
| Стандартите могат да имат принос към подпомагане на политиката на Съюза за справяне със значимите предизвикателства пред обществото, каквито са изменението на климата, устойчивото използване на ресурсите, иновациите, застаряването на населението, интеграцията на хората с увреждания, защитата на потребителите и безопасността и условията на труд на работниците. | Standarti var palīdzēt Savienības politikā vispārīgi risināt tādas samilzušas sabiedrības problēmas kā klimata pārmaiņas, ilgtspējīga resursu izmantošana, inovācija, iedzīvotāju novecošana, personu ar invaliditāti integrācija, patērētāju aizsardzība un darba ņēmēju drošība un darba apstākļi. |
| Като насочи разработването на европейски или международни стандарти за стоки и технологии към разширяващите се пазари в тези области, Съюзът би могъл да създаде конкурентно предимство за своите предприятия и да улесни търговския обмен, по-специално за МСП, които представляват голяма част от европейските предприятия. | Virzoties uz precēm un tehnoloģijām attiecināmu Eiropas vai starptautisku standartu izstrādi tirgos, kas izplešas minētajās jomās, Savienība varētu radīt konkurences priekšrocības saviem uzņēmumiem un veicināt tirdzniecību, it sevišķi attiecībā uz MVU, kuri veido lielu daļu no Eiropas uzņēmumiem. |
| Стандартите са важни инструменти за конкурентоспособността на предприятията и особено за МСП, чието участие в процеса на стандартизация е важно за технологичния напредък в Съюза. | Standarti ir svarīgi instrumenti uzņēmumu konkurētspējai, jo īpaši MVU, kuru dalība standartizācijas procesā ir būtiska, lai Savienībā nodrošinātu tehnoloģisko attīstību. |
| Поради това е необходимо стандартизационната рамка да насърчава МСП да участват активно и да включват своите иновативни технологични решения в усилията за стандартизация. | Tāpēc ir nepieciešams, lai standartizācijas regulējums mudinātu MVU aktīvi piedalīties un sniegt standartizācijā savus inovatīvās tehnoloģijas risinājumus. |
| Това включва подобряване на тяхното участие на национално равнище, където те могат да бъдат по-ефективни поради по-ниските разходи и липсата на езикови бариери. | Tas nozīmē arī to dalības uzlabošanu valsts līmenī, kurā tie var būt efektīvāki, jo ir zemākas izmaksas un nepastāv valodas barjeras. |
| Следователно с настоящия регламент следва да се подобри представителството и участието на МСП както в националните, така и в европейските технически комитети и следва да се улесни ефективния им достъп до стандартите и осведомеността им за тях. | Tāpēc šai regulai būtu jāuzlabo MVU pārstāvību un dalību gan valstu, gan Eiropas tehniskajās komitejās un būtu jāsekmē to efektīvu piekļuvi standartiem un informētību par tiem. |
| Европейските стандарти са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на МСП, които обаче в някои случаи не са достатъчно добре представени в европейските дейности по стандартизация. | Eiropas standarti ir ļoti svarīgi MVU konkurētspējas nodrošināšanai, kuri dažkārt tomēr ir nepietiekami pārstāvēti Eiropas standartizācijas darbībās. |
| По тази причина настоящият регламент следва да насърчава и улеснява подходящо представителство и участие на МСП в процеса на европейска стандартизация чрез образувание, което е в ефективен контакт със и представлява по надлежен начин МСП и организации, представляващи МСП на национално равнище. | Tādējādi ar šo regulu būtu jāatvieglina un jāveicina, ka Eiropas standartizācijas procesā MVU pienācīgu pārstāvību un dalību nodrošina struktūra, kura efektīvi sadarbojas ar MVU un organizācijām, kas pārstāv MVU valsts līmenī, un kas pienācīgi pārstāv MVU un organizācijas, kas pārstāv MVU valsts līmenī. |
| Стандартите могат да имат разностранно въздействие върху обществото, и по-специално върху безопасността и благосъстоянието на гражданите, ефикасността на мрежите, опазването на околната среда, безопасността и условията на труд на работниците, достъпността и други сфери на публичната политика. | Standarti var plaši ietekmēt sabiedrību, jo īpaši iedzīvotāju drošību un labklājību, tīklu efektivitāti, vidi, darba ņēmēju drošību un darba apstākļus, pieejamību un citas sabiedriskās politikas jomas. |
| Поради това е необходимо да се гарантира укрепването на ролята и приноса на заинтересованите обществени групи при разработването на стандарти чрез засилена подкрепа за организациите, представляващи потребителите и екологични и социални интереси. | Tāpēc ir jānodrošina sabiedrības iesaistīto personu lomas un ieguldījuma nostiprināšana standartu izstrādē, pastiprināti atbalstot organizācijas, kas pārstāv patērētājus un vides un sabiedrības intereses. |
| Задължението на европейските организации за стандартизация да насърчават и улесняват представителството и ефективното участие на всички съответни заинтересовани страни не включва право на глас за тези заинтересовани страни, освен ако такова право на глас е предвидено от вътрешните процедурни правилници на европейските организации за стандартизация. | No Eiropas standartizācijas organizāciju pienākuma veicināt un sekmēt visu attiecīgo iesaistīto personu pārstāvību un to efektīvu dalību neizriet nekādas šo iesaistīto personu balsošanas tiesības, izņemot, ja šādas balsošanas tiesības ir paredzētas Eiropas standartizācijas organizāciju iekšējā reglamentā. |
| Европейската система за стандартизация следва също така да отчита изцяло Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания [10]. | Eiropas standartizācijas sistēmā arī būtu pilnībā jāņem vērā Apvienoto Nāciju Organizācijas Konvencija par personu ar invaliditāti tiesībām [10]. |
| Поради това е важно организациите, представляващи интересите на потребителите, да представляват и включват интересите на хората с увреждания в достатъчна степен. | Tāpēc ir svarīgi, lai organizācijas, kas pārstāv patērētāju intereses, pietiekami pārstāvētu un iekļautu personu ar invaliditāti intereses. |
| В допълнение участието на хората с увреждания в процеса на стандартизация следва да бъде улеснено чрез всички налични средства. | Turklāt ar visiem iespējamiem līdzekļiem būtu jāatvieglo personu ar invaliditāti dalība standartizācijas procesā. |
| Поради важността на стандартизацията като инструмент за подкрепа на законодателството и политиките на Съюза и с цел да се избегнат последващи възражения срещу хармонизираните стандарти и промени в тях, е важно публичните органи да участват в стандартизацията на всички етапи от разработването на тези стандарти, на които те могат да бъдат включени, и по-специално в областите, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация относно продукти. | Tā kā standartizācijai ir liela nozīme kā instrumentam, kam jāatbalsta Savienības tiesību akti un politikas virzieni, un lai novērstu iebildumus pret saskaņotajiem standartiem un izmaiņām tajos, kad tie jau pieņemti, ir svarīgi, lai publiskā sektora iestādes piedalītos standartizācijā visos minēto standartu izstrādes posmos, kur tās varētu tikt iesaistītas, un jo īpaši jomās, uz ko attiecas Savienības saskaņošanas tiesību akti par ražojumiem. |
| Стандартите следва да отчитат въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл на продуктите и услугите. | Standartos vajadzētu ņemt vērā ietekmi uz vidi ražojumu un pakalpojumu dzīves cikla laikā. |
| Важни и публично достъпни инструменти за оценяване на подобно въздействие през целия жизнен цикъл са разработени от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC). | Komisijas Kopīgais pētniecības centrs (KPC) ir izstrādājis svarīgus sabiedrībai pieejamus instrumentus šādas ietekmes novērtēšanai dzīves cikla laikā. |
| Ето защо настоящият регламент следва да гарантира, че JRC може да изпълнява активна роля в европейската система за стандартизация. | Tādēļ ar šo regulu būtu jānodrošina, ka KPC var aktīvi iesaistīties Eiropas standartizācijas sistēmā. |
| Жизнеспособността на сътрудничеството между Комисията и системата за европейска стандартизация зависи от внимателното планиране на бъдещи искания за разработване на стандарти. | Komisijas un Eiropas standartizācijas sistēmas sadarbības dzīvotspēja ir atkarīga no tā, vai standartu izstrādes turpmākie pieprasījumi tiks rūpīgi plānoti. |
| Това планиране би могло да се подобри, по-специално благодарение на приноса на заинтересованите лица, включително националните органи за надзор на пазара, чрез въвеждане на механизми за събиране на мнения и улесняване на обмена на информация между всички заинтересовани лица. | Plānošanu varētu uzlabot jo īpaši tad, ja savu ieguldījumu sniegtu ieinteresētās personas, tostarp valsts tirgus uzraudzības iestādes, ieviešot mehānismus atzinumu apkopošanai un vienkāršākai informācijas apmaiņai starp visām ieinteresētajām personām. |
| Предвид това че в Директива 98/34/ЕО вече е заложена възможност за отправяне на искане към европейските организации за стандартизация за разработването на европейски стандарти, е целесъобразно да се въведе по-добро и по-прозрачно планиране в рамките на годишна работна програма, която следва да съдържа общо описание на всички искания за стандарти, които Комисията възнамерява да отправи към европейските организации за стандартизация. | Direktīvā 98/34/EK jau ir paredzēta iespēja pieprasīt, lai Eiropas standartizācijas organizācijas izstrādā Eiropas standartus, tāpēc ir lietderīgi ieviest labāku un pārredzamāku plānošanu saskaņā ar daudzgadu darba programmu, kurā būtu jāiekļauj pārskats par visiem standartu izstrādes pieprasījumiem, ko Komisija gatavojas iesniegt Eiropas standartizācijas organizācijām. |
| Необходимо е да се гарантира високо равнище на сътрудничество между европейските организации за стандартизация и европейските организации на заинтересованите страни, които получават финансиране от Съюза в съответствие с настоящия регламент, и Комисията при определянето на годишната работна програма на Съюза за стандартизация и подготовката на исканията за стандарти, с цел да се анализира пазарната значимост на предложената тема и целите на политиката, определени от законодателя, и да се даде възможност на европейскитеорганизации за стандартизация да реагират по-бързо на изискваните дейности по стандартизация. | Ir jānodrošina augsts sadarbības līmenis starp Eiropas standartizācijas organizācijām un Eiropas iesaistītajām organizācijām, kuras saņem Savienības finansējumu saskaņā ar šo regulu, un Komisiju, nosakot tās ikgadējo Savienības darba programmu standartizācijai un sagatavojot standartu pieprasījumus, lai analizētu ierosinātā priekšmeta saistību ar tirgu un likumdevēja izvirzītos politiskos mērķus, un lai Eiropas standartizācijas organizācijas varētu ātrāk reaģēt uz pieprasīto standartizācijas darbību. |
| Преди поставянето на въпрос относно искания за европейски стандарти или европейски стандартизационни документи или относно възражения срещу хармонизиран стандарт пред комитета, създадена съгласно настоящия регламент, Комисията следва да се консултира с експерти от държавите членки, например чрез участие на комисиите, създадени съгласно съответното законодателството на Съюза, или чрез други форми на консултиране с експерти от сектора, в случай че такива комитети не съществуват. | Pirms komitejai, kas izveidota ar šo regulu, iesniedz jautājumu attiecībā uz Eiropas standartu pieprasījumiem vai Eiropas standartizācijas nodevumiem, vai iebildumiem pret saskaņotu standartu, Komisijai būtu jāapspriežas ar dalībvalstu ekspertiem, piemēram, iesaistot komitejas, kas izveidotas ar atbilstīgajiem Savienības tiesību aktiem, vai cita veida apspriedēs ar nozaru ekspertiem, ja nav šādu komiteju. |
| В няколко директиви, с които се хармонизират условията за предлагане на пазара на продукти, се посочва, че Комисията може да поиска от европейските организации за стандартизация да приемат хармонизирани стандарти, въз основа на които да се предполага наличието на съответствие с приложимите съществени изисквания. | Vairākās direktīvās, ar kurām saskaņo ražojumu tirdzniecības nosacījumus, ir norādīts, ka Komisija var lūgt, lai Eiropas standartizācijas organizācijas pieņem saskaņotus standartus, uz kuriem tiek pamatoti pieņēmumi par ražojumu atbilstību spēkā esošajām pamatprasībām. |
| Голяма част от същите директиви обаче съдържат твърде различни разпоредби относно възраженията срещу тези стандарти, когато последните не покриват изцяло или частично всички приложими изисквания. | Tomēr daudzās no minētajām direktīvām ir iekļauti dažādi noteikumi par iebildumiem pret šiem standartiem, ja tie neaptver vai pilnīgi neaptver visas piemērojamās prasības. |
| Различаващи се разпоредби, които водят до несигурност за икономическите оператори и европейските организации за стандартизация, по-специално се съдържат в Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на личните предпазни средства (ЛПС) [11], Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение [12], Директива 94/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно оборудването и защитните системи, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера [13], Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно плавателните съдове с развлекателна цел [14], Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно асансьорите [15], Директива 97/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 май 1997 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка със съоръженията под налягане [16], Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди [17], Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно пускането на пазара на пиротехнически изделия [18], Директива 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно везните с неавтоматично действие [19]и Директива 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно обикновените съдове под налягане [20]. | Atšķirīgi noteikumi, kas ekonomikas dalībniekiem un Eiropas standartizācijas organizācijām rada nenoteiktību, konkrēti ir iekļauti Padomes Direktīvā 89/686/EEK (1989. gada 21. decembris) par dalībvalstu tiesību aktu tuvināšanu attiecībā uz individuālajiem aizsardzības līdzekļiem [11], Padomes Direktīvā 93/15/EEK (1993. gada 5. aprīlis) par noteikumu saskaņošanu attiecībā uz civilām vajadzībām paredzēto sprāgstvielu laišanu tirgū un pārraudzību [12], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 94/9/EK (1994. gada 23. marts) par dalībvalstu tiesību aktu tuvināšanu attiecībā uz iekārtām un aizsardzības sistēmām, kas paredzētas lietošanai sprādzienbīstamā vidē [13], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 94/25/EK (1994. gada 16. jūnijs) par dalībvalstu normatīvo un administratīvo aktu tuvināšanu attiecībā uz izpriecu kuģiem [14], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 95/16/EK (1995. gada 29. jūnijs) par dalībvalstu tiesību aktu tuvināšanu attiecībā uz liftiem [15], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 97/23/EK (1997. gada 29. maijs) par dalībvalstu normatīvo un administratīvo aktu tuvināšanu attiecībā uz spiediena iekārtām [16], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2004/22/EK (2004. gada 31. marts) par mērinstrumentiem [17], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2007/23/EK (2007. gada 23. maijs) par pirotehnisko izstrādājumu laišanu tirgū [18], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2009/23/EK (2009. gada 23. aprīlis) par neautomātiskiem svariem [19]un Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2009/105/EK (2009. gada 16. septembris) par vienkāršām spiedtvertnēm [20]. |
| Поради това е необходимо в настоящия регламент да се включи единната процедура, предвидена в Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти [21], да се заличат относимите разпоредби в посочените директиви и да се разшири правото на възражение срещу хармонизиран стандарт в съответствие с настоящия регламент, така че да бъде включен и Европейския парламент. | Tādēļ šajā regulā jāiekļauj vienotā procedūra, kas paredzēta Eiropas Parlamenta un Padomes Lēmumā Nr. 768/2008/EK (2008. gada 9. jūlijs) par produktu tirdzniecības vienotu sistēmu [21], jāsvītro attiecīgie minēto direktīvu noteikumi un arī Eiropas Parlamentam jāpiešķir tiesības iebilst pret saskaņotu standartu atbilstīgi šai Regulai. |
| При придобиването на хардуер, софтуер и услуги в сферата на информационните технологии публичните органи следва да използват по най-добрия начин пълния набор от относими технически спецификации, например като подбират технически спецификации, които могат да бъдат приложени от всички заинтересовани доставчици, което ще позволи да има по-голяма конкуренция и да се намали рискът от нейното блокиране. | Lai palielinātu konkurenci un mazinātu ar atkarību no viena standarta saistīto risku, iepērkot aparatūru, programmatūru un informācijas tehnoloģiju pakalpojumus, publiskā sektora iestādēm būtu labāk jāizmanto viss attiecīgo tehnisko specifikāciju klāsts, piemēram, izvēloties tehniskās specifikācijas, ko var īstenot visi ieinteresētie piegādātāji. |
| В Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги [22], Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги [23], Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността [24]и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности [25]се посочва, че в процедури за възлагане на обществени поръчки техническите спецификации следва да бъдат определени чрез позоваване н националните стандарти, които транспонират европейски стандарти, европейски технически одобрения, общи технически спецификации, международни стандарти, други технически справочни системи, установени от европейските организации за стандартизация, или, когато такива не съществуват, чрез позоваване на националните стандарти, националните технически одобрения или националните технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителните дейности както и използването на стоките, или еквивалентно позоваване. | Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2004/17/EK (2004. gada 31. marts), ar ko koordinē iepirkuma procedūras, kuras piemēro subjekti, kasdarbojas ūdensapgādes, enerģētikas, transporta un pasta pakalpojumu nozarēs [22], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2004/18/EK (2004. gada 31. marts) par to, kā koordinēt būvdarbu valsts līgumu, piegādes valsts līgumu un pakalpojumu valsts līgumu slēgšanas tiesību piešķiršanas procedūru [23], Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīvā 2009/81/EK (2009. gada 13. jūlijs), ar kuru koordinē procedūras attiecībā uz to, kā līgumslēdzējas iestādes vai subjekti, kas darbojas drošības un aizsardzības jomā, piešķir noteiktu būvdarbu, piegādes un pakalpojumu līgumu slēgšanas tiesības [24], un Komisijas Regulā (EK, Euratom) Nr. 2342/2002 (2002. gada 23. decembris), ar ko paredz īstenošanas kārtību Padomes Regulai (EK, Euratom) Nr. 1605/2002 par Finanšu regulu, ko piemēro Eiropas Kopienu vispārējam budžetam [25],ir norādīts, ka publiskajā iepirkumā tehniskās specifikācijas būtu jāizstrādā, atsaucoties uz valstu standartiem, ar kuriem transponēti Eiropas standarti, Eiropas tehniskajiem apstiprinājumiem, vispārējām tehniskajām specifikācijām, starptautiskiem standartiem, citām Eiropas standartizācijas organizāciju noteiktām tehnisko atsauču sistēmām vai, ja tādu nav, atsaucoties uz valstu standartiem, valstu tehniskajiem apstiprinājumiem vai valstu tehniskajām specifikācijām, kas attiecas uz būvdarbu projektēšanu, aprēķiniem un ražojumu izmantošanu, vai līdzvērtīgiem dokumentiem. |
| ИКТ техническите спецификации обаче често биват разработвани от други изготвящи стандарти организации и не попадат в никоя от категориите стандарти и одобрения, определени в директиви 2004/17/ЕО, 2004/18/ЕО или 2009/81/ЕО или в Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002. | Tomēr IKT tehniskās specifikācijas bieži izstrādā standartu izstrādātājas organizācijas un šīs tehniskās specifikācijas neietilpst nevienā no Direktīvās 2004/17/EK, 2004/18/EK vai 2009/81/EK, vai Regulā (EK, Euratom) Nr. 2342/2002 paredzētajām standartu un apstiprinājumu grupām. |
| Поради това е необходимо да се предвиди възможността техническите спецификации за възлагане на обществени поръчки да могат да се позовават на ИКТ технически спецификации, с цел да се отговори на бързото развитие в сферата на ИКТ, да се улесни предоставянето на трансгранични услуги, да се поощри конкуренцията и да се създаде благоприятна среда за оперативната съвместимост и иновациите. | Tāpēc jāparedz iespēja publiskā iepirkuma tehniskajās specifikācijās atsaukties uz IKT tehniskajām specifikācijām, lai reaģētu uz straujajām izmaiņām IKT jomā, atvieglotu pārrobežu pakalpojumu sniegšanu un veicinātu konkurenci, sadarbspēju un inovāciju. |
| Техническите спецификации, които не са приети от европейските организации за стандартизация, не притежават статут еквивалентен на европейските стандарти. | Tehniskajām specifikācijām, ko nav pieņēmušas Eiropas standartizācijas organizācijas, nepiemīt Eiropas standartiem līdzvērtīgs statuss. |
| Някои ИКТ технически спецификации не са разработвани в съответствие с основополагащите принципи. | Dažas IKT tehniskās specifikācijas nav izstrādātas saskaņā ar minētajiem pamatprincipiem. |
| Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди процедура за идентифициране на ИКТ технически спецификации, позовавания на които могат да се правят в процедури за възлагане на обществени поръчки, която да включва обширна консултация с широк кръг от заинтересовани страни, включително европейските организации за стандартизация, предприятията и публичните органи. | Tāpēc šajā regulā būtu jānosaka IKT tehnisko specifikāciju identifikācijas procedūra, uz kuru varētu atsaukties publiskajā iepirkumā un kurā būtu paredzētas izvērstas konsultācijas ar plašu iesaistīto personu loku, tostarp ar Eiropas standartizācijas organizācijām, uzņēmumiem un publiskā sektora iestādēm. |
| С настоящия регламент следва също така да се установят изисквания под формата на списък с критерии за тези технически спецификации и свързаните с тях процеси на разработване. | Šajā regulā kritēriju saraksta veidā būtu jāparedz arī prasības attiecībā uz šādām tehniskajām specifikācijām un ar tām saistītajiem izstrādes procesiem. |
