Bulgarian to Latvian European Commission terminology (DGT)

Search term or phrase in this TERMinator '. "." . '

Purchase TTMEM.com full membership to search this dictionary
 
 
Share this dictionary/glossary:
 

 
database_of_translation_agencies
 

SourceTarget
Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта бяха сметнати за достатъчно представителни в случаите, когато обемът на продажбите на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП съставлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите за износ на съпоставимия вид на продукта, реализирани от производителя износител в Съюза.Uzskatīja, ka konkrētā ražojuma veida pārdošanas apjoms iekšzemes tirgū ir pietiekami reprezentatīvs, ja šā ražojuma veida pārdotais apjoms neatkarīgiem klientiem iekšzemes tirgū IP ir vismaz 5 % no salīdzināma ražojuma veida kopapjoma, ko ražotājs eksportētājs pārdod eksportam uz Savienību.
След това Комисията провери дали продажбите на всеки вид на сходния продукт, реализирани в представителни количества на вътрешния пазар от производителя в държавата аналог, могат да се считат за осъществени при обичайни търговски условия.Pēc tam Komisija attiecībā uz analogās valsts ražotāju pārbaudīja, vai katra veida līdzīgo ražojumu, kas reprezentatīvos daudzumos pārdots iekšzemes tirgū, var uzskatīt par pārdotu parastā tirdzniecības apritē.
Това бе направено, като за всеки вид на продукта беше установен делът на продажбите с печалба на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП.To izdarīja, nosakot katra ražojuma veida rentabla pārdošanas apjoma īpatsvaru neatkarīgiem klientiem iekšzemes tirgū IP laikā.
Когато обемът на продажбите на даден вид на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, е съставлявал над 80 % от общия обем на продажбите на съответния вид на продукта и когато среднопретеглената продажна цена на този вид е била равна на производствените разходи или по-висока от тях, нормалната стойност беше определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар.Ja tāda ražojuma veida pārdošanas apjoms, kas tika pārdots par neto pārdošanas cenu, kas vienāda ar vai lielāka par aprēķinātajām ražošanas izmaksām, bija vairāk nekā 80 % no konkrētā veida pārdošanas kopapjoma un ja minētā ražojuma veida vidējā svērtā pārdošanas cena bija vienāda ar ražošanas izmaksām vai lielāka par tām, normālo vērtību noteica, pamatojoties uz faktisko cenu iekšzemes tirgū.
Тази цена беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на съответния вид на продукта по време на РП.Šo cenu aprēķināja kā visu minētā ražojuma veida tikai iekšzemes pārdošanas apjomu vidējo svērto cenu IP laikā.
Когато обемът на продажбите с печалба на даден вид на продукта е съставлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на съответния вид на продукта или когато среднопретеглената цена на този вид е по-ниска от производствените разходи, нормалната стойност беше определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност на продажбите с печалба само на този вид на продукта.Ja kāda ražojuma veida rentablās pārdošanas apjoms bija līdz 80 % no šā veida pārdošanas kopējā apjoma vai ja šā ražojuma veida vidējā svērtā cena bija zemāka par ražošanas izmaksām, normālo vērtību noteica, balstoties uz faktisko cenu iekšzemes tirgū, ko aprēķināja kā attiecīgā ražojuma veida rentablā pārdošanas apjoma vidējo svērto cenu.
Когато всички видове на продукта са били продавани на загуба, беше прието, че те не са били продавани при обичайни търговски условия.Ja visi ražojuma veidi tika pārdoti ar zaudējumiem, tika uzskatīts, ka tie nav pārdoti parastā tirdzniecības apritē.
За продажбите на видовете на продукта, които не са били осъществени при обичайни търговски условия, както и за видовете на продукта, които не са били продадени в представителни количества на вътрешния пазар, беше използвана конструирана нормална стойност.Tiem ražojuma veidiem, kas netika pārdoti parastā tirdzniecības apritē, kā arī tiem ražojuma veidiem, kas netika pārdoti reprezentatīvā daudzumā iekšzemes tirgū, izmantoja salikto normālo vērtību.
За да се конструира нормалната стойност, направените среднопретеглени разходи за реализация, общи и административни разходи и среднопретеглената печалба, реализирана от единствения съдействащ производител в държавата аналог при продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар при обичайни търговски условия през разследвания период, бяха добавени към неговите собствени средни производствени разходи по време на разследвания период.Lai noteiktu salikto normālo vērtību, vidējās svērtās pārdošanas, vispārējās un administratīvās (“PVA”) izmaksas un vidējo svērto peļņu, ko, pārdodot līdzīgo ražojumu iekšzemes tirgū parastajā tirdzniecības apritē IP, guva vienīgais analogās valsts ražotājs, kurš sadarbojās, pieskaitīja pie šā ražotāja vidējām ražošanas izmaksām izmeklēšanas periodā.
За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, за конструиране на нормалната стойност бяха използванисреднопретеглената печалба и разходите за реализация, общите и административните разходи за непредставителните продажби при обичайни търговски условия.Visiem ražojuma veidiem, ko iekšzemes tirgū pārdeva nereprezentatīvos daudzumos, saliktās normālās vērtības noteikšanai tika izmantota vidējā svērtā peļņa un PVA izmaksas parastā tirdzniecības apritē šiem nereprezentatīvajiem pārdošanas apjomiem.
При необходимост производствените разходи и разходите за реализация, общите и административните разходи бяха коригирани, преди да бъдат използвани при теста за обичайни търговски условия и при конструирането на нормалните стойности.Ražošanas izmaksas un PVA izmaksas pirms izmantošanas parastās tirdzniecības aprites pārbaudē un normālo vērtību noteikšanā vajadzības gadījumā tika koriģētas.
Тъй като на включените в извадката производители бе предоставено ИТ и те са осъществявали продажби за износ на разглеждания продукт в Съюза директно на независими клиенти в Съюза, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на експортните цени, които са реално платени или подлежащи на плащане.Tā kā atlasītajiem ražotājiem tika piešķirts IR un tie veica attiecīgā ražojuma eksporta pārdošanu uz Savienību tieši neatkarīgiem klientiem Savienībā, eksporta cenu noteica saskaņā ar pamatregulas 2. panta 8. punktu, proti, pamatojoties uz faktiski samaksātajām vai maksājamajām eksporta cenām.
Сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше направено на базата на цената франко завода.Normālā vērtība un eksporta cena tika salīdzināta, izmantojot EXW cenas.
За да се гарантира обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент под формата на корекции надлежно бяха отчетени разликите, които засягат цените и тяхната сравнимост..Lai nodrošinātu godīgu normālās vērtības un eksporta cenas salīdzinājumu, saskaņā ar pamatregulas 2. panta 10. punktu tika izdarītas pienācīgas korekcijas, lai ņemtu vērā atšķirības, kas ietekmē cenas un to salīdzināmību.
Бяха направени съответните корекции по отношение на физическите характеристики, косвените данъци, разходите за транспорт, застраховка, обработка и допълнителните разходи, разходите за опаковане, кредити, банкови такси и комисиони във всички случаи, в които те бяха счетени за основателни, точни и подкрепени с проверени доказателства.Pienācīgas korekcijas, ņemot vērā fizikālās īpašības, netiešos nodokļus, transporta, apdrošināšanas, apstrādes, iekraušanas un papildu izmaksas, iepakošanas, kredīta, komisijas un bankas pakalpojumu izmaksas, tika veiktas visos gadījumos, kuros tās tika atzītas par samērīgām, precīzām un pamatotām ar pārbaudītiem pierādījumiem.
За включените в извадката дружества среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт в държавата аналог, беше сравнена със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.Atlasītajiem uzņēmumiem katra līdzīgā ražojuma veida vidējā svērtā normālā vērtība, kas tika noteikta analogajai valstij, tika salīdzināta ar attiecīgā ražojuma atbilstošā veida vidējo svērto eksporta cenu saskaņā ar pamatregulas 2. panta 11. un 12. punktu.
Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза без платено мито, са, както следва:Ņemot to vērā, vidējā svērtā pagaidu dempinga starpība, kas izteikta procentos no CIF cenas līdz Savienības robežai pirms nodokļu samaksas, ir šāda.
Среднопретегленият дъмпингов марж за съдействащите производители износители, които не са включени в извадката, беше изчислен в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент.Vidējo svērto dempinga starpību izlasē neiekļautajiem ražotājiem eksportētājiem, kas sadarbojās, aprēķināja saskaņā ar pamatregulas 9. panta 6. punkta noteikumiem.
Този марж беше изчислен въз основа на маржовете, установени за включените в извадката производители износители.To noteica, balstoties uz starpību, kas bija noteikta izlasē iekļautajiem ražotājiem eksportētājiem.
Въз основа на това дъмпинговият марж, изчислен за съдействащите дружества, които не са включени в извадката, бе временно определен на 42,3 %.Uz šī pamata aprēķināto dempinga starpību uzņēmumiem, kas sadarbojās, bet netika iekļauti izlasē, provizoriski noteica 42,3 % apmērā.
По отношение на всички други производители износители в КНР дъмпинговите маржове бяха определени въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.Attiecībā uz visiem pārējiem ĶTR ražotājiem eksportētājiem dempinga starpība tika noteikta, pamatojoties uz pieejamajiem faktiem saskaņā ar pamatregulas 18. pantu.
За целта най-напред беше установена степента на съдействие, като обемът на износа за Съюза, посочен от съдействащите производители износители, беше сравнен със съответните статистически данни за вноса на Евростат.Tālab vispirms noteica sadarbības līmeni, salīdzinot to eksporta apjomu uz Savienību, par ko ziņoja ražotāji eksportētāji, kuri sadarbojās, ar Eurostat importa statistikas ekvivalentu.
Тъй като съдействащите производители износители реализират над 50 % от общия обем на износа от КНР за Съюза и промишлеността може да се счита за разпокъсана поради големия брой производители износители в КНР, може да се приеме, че степента на съдействие е висока.Tā kā to ražotāju eksportētāju, kuri sadarbojās, daļa veidoja vairāk nekā 50 % no kopējā Ķīnas eksporta uz Savienību un ražošanas nozari var uzskatīt par sadrumstalotu, ņemot vērā lielo ražotāju eksportētāju skaitu ĶTR, sadarbības līmeni var uzskatīt par augstu.
Доколкото няма причина да се предполага, че някой производител износител умишлено не е оказал съдействие, остатъчният дъмпингов марж бе определен на нивото на дружеството с най-висок дъмпингов марж, включено в извадката.Nebija iemesla uzskatīt, ka kāds ražotājs eksportētājs tīši nevēlas sadarboties, tāpēc atlikusī dempinga starpība tika noteikta tā atlasītā uzņēmuma dempinga starpības līmenī, kuram bija vislielākā dempinga starpība.
Това бе счетено за целесъобразно, тъй като нямаше данни за това, че неоказващите съдействие дружества извършват дъмпинг на по-ниско ниво, както и за да се гарантира ефективността на евентуалните мерки.To uzskatīja par piemērotu, jo nekas neliecināja par to, ka uzņēmumi, kuri nesadarbojās, īstenotu dempingu zemākā līmenī, un šādi varētu nodrošināt visu pasākumu efektivitāti.
Тайланд и ИндонезияTaizeme un Indonēzija
В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията първо установи за всеки от съдействащите производители износители дали общият обем на продажбите им на сходния продукт на вътрешния пазар е бил представителен, т.е. дали общият обем на тези продажби съставлява най-малко 5 % от общия обем на техните експортни продажби на разглеждания продукт за Съюза.Saskaņā ar pamatregulas 2. panta 2. punktu attiecībā uz katru ražotāju eksportētāju, kas sadarbojās, Komisija vispirms noteica, vai līdzīgā ražojuma iekšzemes pārdošanas kopējais apjoms tiem bijis reprezentatīvs, t. i., vai šīs pārdošanas kopējais apjoms ir vismaz 5 % no attiecīgā ražojuma eksporta pārdošanas kopējā apjoma uz Savienību.
При разследването беше установено, че продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар са представителни за всички съдействащи производители износители в Тайланд и Индонезия.Izmeklēšanā tika konstatēts, ka līdzīgā ražojuma iekšzemes pārdošanas apjoms bijis reprezentatīvs visiem Taizemes un Indonēzijas ražotājiem eksportētājiem, kas sadarbojās.
След това Комисията определи видовете на продукта, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи като цяло представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или много сходни с видовете, които се продават за износ в Съюза.Tad Komisija apzināja tos ražojuma veidus, kurus iekšzemes tirgū pārdod uzņēmumi, kam kopumā ir reprezentatīvs iekšzemes pārdošanas apjoms, un kuri ir identiski vai ļoti līdzīgi tiem veidiem, ko pārdod eksportam uz Savienību.
За всеки вид на сходния продукт, продаван от производителите износители на техния вътрешен пазар, за който бе установено, че е съпоставим с видана разглеждания продукт, продаван за износ в Съюза, беше установено дали продажбите на вътрешния пазар са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент.Par katru līdzīgā ražojuma veidu, kuru ražotāji eksportētāji pārdevuši iekšzemes tirgū un par kuru ir konstatēts, ka tas ir tieši salīdzināms ar attiecīgā ražojuma veidu, ko pārdod eksportam uz Savienību, tika pārbaudīts, vai pārdošanas apjoms iekšzemes tirgū bijis pietiekami reprezentatīvs atbilstīgi pamatregulas 2. panta 2. punktam.
Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта бяха сметнати за достатъчно представителни в случаите, когато обемът на продажбите на този вид на продукта на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП съставлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите за износ в Съюза на съпоставимия вид на продукта.Uzskatīja, ka konkrētā ražojuma veida pārdošanas apjoms iekšzemes tirgū ir pietiekami reprezentatīvs, ja šā ražojuma veida pārdotais apjoms neatkarīgiem klientiem iekšzemes tirgū izmeklēšanas periodā bijis vismaz 5 % no visa salīdzināmu, eksportam uz Savienību pārdotu ražojumu kopējā apjoma.
След това Комисията провери дали продажбите на всеки вид на сходния продукт в представителни количества на вътрешния пазар могат да се считат за осъществени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент.Pēc tam Komisija pārbaudīja, vai var uzskatīt, ka katrs līdzīgā ražojuma veids, ko reprezentatīvā apjomā pārdod iekšzemes tirgū, tiek pārdots parastā tirdzniecības apritē saskaņā ar pamatregulas 2. panta 4. punktu.
Това бе направено, като за всеки вид на продукта беше установен процентът на продажбите с печалба на независими клиенти на вътрешния пазар по време на РП.Tas tika darīts, katram ražojuma veidam nosakot neatkarīgiem klientiem veikto rentablas pārdošanas apjoma īpatsvaru iekšzemes tirgū izmeklēšanas periodā.
Когато обемът на продажбите на даден вид на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, е съставлявал над 80 % от общия обем на продажбите на съответния вид на продукта и когато среднопретеглената продажна цена е била равна на разходите за единица продукция или по-висока от тях, нормалната стойност за всеки вид на продукта беше изчислена като среднопретеглената стойност на всички продажни цени на вътрешния пазар на този вид на продукта.Ja pārdošanas apjoms kādam ražojuma veidam, ko pārdeva par neto pārdošanas cenu, kura vienāda ar aprēķinātajām ražošanas izmaksām vai lielāka par tām, pārsniedza 80 % no šā ražojuma veida pārdošanas kopējā apjoma un ja šā ražojuma veida vidējā svērtā cena bija vienāda ar vienības izmaksām vai lielāka par tām, normālo vērtību aprēķināja kā visu konkrētā veida iekšzemes pārdošanas vidējo svērto cenu.
Когато обемът на продажбите с печалба на даден вид на продукта е съставлявал 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на съответния вид на продукта или когато среднопретеглената цена на този вид е по-ниска от разходите за единица продукция, нормалната стойност беше определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглената стойност само на продажбите с печалба на вътрешния пазар на този вид на продукта.Ja kāda ražojuma veida rentablās pārdošanas apjoms bija līdz 80 % no šā ražojuma veida pārdošanas kopējā apjoma vai ja šā ražojuma veidavidējā svērtā cena bija zemāka par vienības izmaksām, normālo vērtību noteica, balstoties uz faktisko cenu iekšzemes tirgū, kuru aprēķināja kā konkrētā veida vienīgi rentablo pārdošanas apjomu vidējo svērto cenu.
За да се конструира нормалната стойност, направените среднопретеглени разходи за реализация, общи и административни разходи и среднопретеглената печалба, реализирана от съответните съдействащи производители износители при продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар при обичайни търговски условия през разследвания период, бяха добавени къмтехните собствени средни производствени разходи по време на разследвания период.Lai noteiktu salikto normālo vērtību, radušās vidējās svērtās pārdošanas, vispārējās un administratīvās (“PVA”) izmaksas un vidējo svērto peļņu, ko attiecīgie ražotāji eksportētāji, kuri sadarbojās, izmeklēšanas periodā bija guvuši no līdzīgā ražojuma pārdošanas iekšzemes tirgū parastā tirdzniecības apritē, pieskaitīja tā vidējām ražošanas izmaksām izmeklēšanas periodā.
Тъй като всички експортни продажби на разглеждания продукт, реализирани от съдействащите производители в Тайланд и Индонезия, са били предназначени за независими клиенти в Съюза, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на експортните цени, които са реално платени или подлежащи на плащане.Taizemes un Indonēzijas eksportētāju, kuri sadarbojās, visi attiecīgā ražojuma eksporta apjomi tika veikti neatkarīgiem klientiem Savienībā, tāpēc eksporta cenu noteica saskaņā ar pamatregulas 2. panta 8. punktu, proti, pamatojoties uz faktiski samaksātajām vai maksājamajām eksporta cenām.
Бяха направени съответните корекции по отношение на нивото на търговия, разходите за транспорт, застраховка, обработка и допълнителните разходи, разходите за опаковане, кредити, банкови такси и комисиони във всички случаи, в които те бяха счетени за основателни, точни и подкрепени с проверени доказателства.Pienācīgas korekcijas, ņemot vērā tirdzniecības līmeni, transporta, apdrošināšanas, apstrādes un papildu izmaksas, iepakošanas, kredīta, komisijas un bankas pakalpojumu izmaksas, tika veiktas visos gadījumos, kuros tās tika atzītas par samērīgām, precīzām un pamatotām ar pārbaudītiem pierādījumiem.
За двете съдействащи дружества в Тайланд среднопретеглената нормална стойност за всеки вид от сходния продукт беше сравнена със среднопретеглената експортна цена на съответния вид от разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.Attiecībā uz abiem uzņēmumiem Taizemē, kuri sadarbojās, tika salīdzināta katra līdzīgā ražojuma veida vidējā svērtā normālā vērtība ar attiecīgā ražojuma atbilstošā veida vidējo svērto eksporta cenu, kā paredzēts pamatregulas 2. panta 11. un 12. punktā.
С оглед на отчетената висока степен на съдействие (обемът на износа на двете сътрудничещи тайландски дружества съставлява повече от 80 % от общия износ на Тайланд за Съюза по време на РП) дъмпинговият марж за всички други производители износители в Тайланд бе определен на нивото на най-високия дъмпингов марж, установен за двете сътрудничещи дружества.Ņemot vērā, ka sadarbības līmenis tika uzskatīts par augstu (abu Taizemes uzņēmumu, kas sadarbojās, eksporta apjoms bija vairāk nekā 80 % no visa Taizemes eksporta uz Savienību IP), dempinga starpība visiem pārējiem Taizemes ražotājiem eksportētājiem tika noteikta abu uzņēmumu, kas sadarbojās, augstākās dempinga starpības līmenī.
Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове за дружествата в Тайланд, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза без платено мито, са, както следва:Ņemot to vērā, vidējā svērtā pagaidu dempinga starpība, kas izteikta procentos no CIF cenas līdz Savienības robežai pirms nodokļu samaksas, Taizemes uzņēmumiem ir šāda.
За единственото съдействащо дружество среднопретеглената нормална стойност за всеки вид от сходния продукт беше сравнена със среднопретеглената експортна цена на съответния вид от разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.Vienīgajam uzņēmumam kurš sadarbojās, tika salīdzināta katra līdzīgā ražojuma veida vidējā svērtā normālā vērtība ar attiecīgā ražojuma atbilstošā veida vidējo svērto eksporta cenu, kā paredzēts pamatregulas 2. panta 11. un 12. punktā.
С оглед на отчетената висока степен на съдействие (обемът на износа на единственото сътрудничещо индонезийско дружество съставлява повече от 80 % от общия износ на Индонезия за Съюза по време на РП) дъмпинговият марж за всички други производители износители в Индонезия бе определен на същото ниво, както за сътрудничещото дружество.Ņemot vērā, ka sadarbības līmenis tika uzskatīts par augstu (vienīgā Indonēzijas uzņēmuma, kurš sadarbojās, eksporta apjoms bija vairāk nekā 80 % no visa Indonēzijas eksporta uz Savienību IP), dempinga starpība visiem pārējiem Indonēzijas ražotājiem eksportētājiem tika noteikta tādā pašā līmenī kā uzņēmumam, kurš sadarbojās.
Д. ВРЕДАE. KAITĒJUMS
Производство на СъюзаRažošana Savienībā
През РПсходният продукт се е произвеждал от шестима производители в Съюза.IP laikā līdzīgo ražojumu Savienībā izgatavoja seši ražotāji.
Както се посочва в съображение 29, в извадката бяха подбрани две групи производители от Съюза, състоящи се от трима производители от Съюза, представляващи 81 % от общото производството на сходния продукт в Съюза.Kā norādīts iepriekš 29. apsvērumā, tika atlasītas divas Savienības ražotāju grupas, kas sastāv no trim Savienības ražotājiem un kas ražo vairāk nekā 81 % no līdzīgā ražojuma kopējās produkcijas Savienībā.
Определяне на промишлеността на СъюзаSavienības ražošanas nozares definīcija
По смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент шестимата производители от Съюза, които са произвеждали сходния продукт по време на РП, съставляват промишлеността на Съюза и ще бъдат наричани по-долу „промишлеността на Съюза“.Pamatregulas 4. panta 1. punkta un 5. panta 4. punkta nozīmē Savienības ražošanas nozare ir visi seši esošie Savienības ražotāji, kas ražoja līdzīgo ražojumu IP, turpmāk “Savienības ražošanas nozare”.
Потребление в СъюзаPatēriņš Savienībā
Потреблението в Съюза бе установено въз основа на обема на продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза и обема на вноса по данни на Евростат, коригирани в съответствие с констатациите от разследването.Patēriņu Savienībā noteica, pamatojoties uz Savienības ražošanas nozares pārdošanas apjomu Savienības tirgū un Eurostat ziņoto importa apjomu, kas koriģēts atbilstoši izmeklēšanā konstatētajam.
Потреблението в Съюза е намаляло значително с 21 % в периода 2008 — 2009 г., след което се е увеличило с 12 процентни пункта до равнище, по-ниско с 9 % в сравнение с потреблението в началото на разглеждания период.No 2008. līdz 2009. gadam Savienības patēriņš ievērojami samazinājās (par 21 %), pēc tam pieauga par 12 procentpunktiem līdz līmenim, kas ir par 9 % zemāks nekā attiecīgā perioda sākumā reģistrētais patēriņš.
Източник:Avots:
данни от жалбата, Евростат и отговори на въпросникаsūdzībā norādītie dati, Eurostat dati un atbildes uz anketas jautājumiem.
Потребление в Съюза (в тонове)Patēriņš Savienībā (tonnās)
ИндексIndekss
Внос от засегнатите държавиImports no attiecīgajām valstīm
Кумулативна оценка на последиците от вноса от засегнатите държавиImporta no attiecīgajām valstīm ietekmes kumulatīvais novērtējums
Комисията проучи въпроса дали вносът на резбовани принадлежности от ковък чугун с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.Komisija pārbaudīja, vai attiecīgo valstu izcelsmes kaļamo vītņoto savienotājelementu imports būtu jānovērtē kopā saskaņā ar pamatregulas 3. panta 4. punktu.
Маржът на дъмпинга, установен по отношение на вноса от всяка от засегнатите държави, е надвишавал прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент (вж. съображения 74, 90 и 93).Dempinga starpība, kas noteikta attiecībā uz importu no katras attiecīgās valsts, pārsniedza pamatregulas 9. panta 3. punktā definēto de minimis slieksni (skatīt iepriekš 74., 90. un 93. apsvērumu)

Want to see more? Purchase TTMEM.com full membership